Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Младши реши да продължи проучванията си и напъвайки се до крайност, проникна в третата гънка на зоната на удоволствието, където видя странно деформирания образ на Ортанс. Сякаш рисувана от Франсис Бейкън. Малки, твърди гърди, стегнат корем, дълги, сякаш струговани бедра и огромна вагина, дълга, червена тръба, която се виеше и се усукваше, и в която плуваха малки пурпурночервени гъби във формата на пружини. Сексът на Ортанс, видян отвътре. Излизаше, че Шавал се беше намърдвал в това извито черво, дамгосал го бе с нажежено желязо в една гънка на мозъка си. Младши бе разтърсен от погнуса. Не беше възможно! Няма начин моята Ортанс да е прелюбодействала с този боклук, това недоносче похотливо, този развратник ненаситен!
Той нададе оглушителен рев и се тръшна на масата, стенейки, удряйки се по челото, дерейки с нокти бузите си. Паникьосана, Жозиан го грабна, притисна го до гърдите си, залюля го, повтаряйки, без да спира, какво има, бебчо, кажи ми, кажи ми… Изгубил ума и дума, смазан от мъка, Младши сърцераздирателно пищеше, мъчеше се да се освободи и повтаряше, о, не, о, не. Жозиан стана от стола, лекичко го потупваше по гърба, опитвайки се да го успокои, духаше в косата му, попиваше с кърпичка челото му. Нищо не помагаше, той се гърчеше, давеше се, по бузите му се стичаха огромни сълзи. Тя си взе довиждане с Шавал, чучна сина си в количката и си тръгна забързано.
Младши се задушаваше, затова безропотно се остави да го овържат в количката и за пръв път бе доволен да се прибере вкъщи на колела. Омекналите му колене не го държаха.
Жозиан изчака да се скрият зад ъгъла на площад „Перер“ и авеню „Ниел“ и се наведе над сина си.
— Какво стана, прекрасна любов моя? Какво видя, че така силно се уплаши?
— Мамо, мамо… Бързо, бързо, дай ми мобилния си, непременно трябва да говоря с Ортанс… — запелтечи Младши.
— Ортанс? Какво общо има тя с нашите дела?
— Мамо, моля те, не ме разпитвай… Сърцето ми се облива в кръв.
— Съвземи се, любими. Надвий болката и страданието.
— Не мога, мамо, прекалено съм нещастен. Целият треперя.
— Но за какво, миличък, за какво, злато мое?
— О, мамо! В мозъка на Шавал видях Ортанс… Вагината на Ортанс като дълъг, гумен маркуч, целият червен. Той я е пипал, мамо, прониквал е в нея с гнусния си израстък… О, мамо, ненавиждам този мъж!
— Младши, стегни се, било е много отдавна.
— Точно затова, тя е била още младичка, нежно момиченце. Защо му е позволила да го прави?
— Не знам, любими… Знаеш ли, всички правим неща, от които се срамуваме. Искала е да си докаже, че може да съблазни един мъж, истински мъж.
— Кога се е случило? Помниш ли?
— Точно преди ти да се родиш.
Младши изправи рамене, внезапно обнадежден.
— Значи, не ме е познавала.
— Не.
— Това обяснява всичко. Сега не би го сторила!
— Със сигурност. Това, което си спомням, е, че тя го смачка, разнебити го. После не беше вече същият човек. Побърка се, мозъкът му се размекна. Кажи ми, злато мое, какво друго видя в главата на това жалко създание?
— Този мъж е опасен, майко — увери я Младши, поокопити се и навири гребен. — Безскрупулен и алчен човек, истински зъл гений, на черното бяло казва. Сега крои заговор срещу татко с помощта на Анриет, някаква шашма с шифри и тайни кодове. Играе двойна игра. Иска да се върне във фирмата, да се докопа до хубаво служебно положение, затова интригантства с Анриет. В една от мозъчните му гънки съзрях някаква история с пари, нещо като обир, кодове някакви, банкови сметки, един тромпет…
— Тромпет ли? — възкликна Жозиан.
— Да, мамо, точно така, тромпет… и джелаба, мантия с качулка, каквито носят в Северна Африка!
— Джелаба! Да не е от Ал Кайда?
— Нямам понятие, майко, понятие нямам.
Той лека-полека се съвземаше. Ортанс се бе променила, прощаваше й това младежко прегрешение. Ортанс бе ненаситна завоевателка. Шавал е бил поредното стъпало нагоре, нищо повече… Изведнъж си даде сметка, че му се налага да поизчака, преди да си представи бъдещия си живот с нея. Налагаше се също да я научи да се пази. От друга страна, мислеше си той, животът е като велосипед, трябва да въртиш педалите, за да запазиш равновесие67.
67
Мисъл на великия Алберт Айнщайн. — Б.а.