Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— По какво ще разбера, че си се променил, Шавал? Че вече не си онзи мръсник, който се опита да ни унищожи, след като премина на работа при конкуренцията?
— Промених се. Вече съм честен човек. Отнасям се внимателно към хората.
Младши надраска три червени черти в полето на книжката, натискайки с всички сили.
— Уважавам ги, съобразявам се с тях.
Червено, червено, червено.
— Много харесвам мъжа ти.
— Никой не те кара да го харесваш.
— Не желая да го сполети нещастие.
Червено, червено, червено.
— Дори случайно, поради невнимание, разбираш ли. Например да получи инфаркт, защото се преработва… А подобно нещо има опасност да се случи, ако продължава в този лудешки ритъм. Ще ми бъде много мъчно.
Червено, червено. Пръстите на Младши побеляха от стискане на молива.
— Да кажем така: ти ми съдействаш да ме върне на работа, аз ти обещавам да го наглеждам да не се натоварва прекомерно, пазя ти го в добро състояние. Честна договорка, не намираш ли?
Жозиан си играеше с чаеното пликче, притискаше го с опакото на лъжичката до стената на чашата, сгъваше го, разгъваше го.
— Ще си помисля.
— Би могла да ми помогнеш още повече, ако се поразровиш за някакъв проект… Имаше страхотен нюх, спомняш ли си?
— Спомням си най-вече как всеки път ме ограбваше, като си присвояваше моите идеи. Баламосваше ме и аз гълтах жабетата като последна глупачка!
— Имам нужда от теб за последно. Ако ми дадеш едно рамо, ще ти се отплатя стократно!
Червено, червено, червено. Малката книжка на Младши се покри с червени драсканици.
— Но аз нямам нужда от теб, Шавал. Нещата се промениха… Сега съм съпруга на Марсел.
— Женени ли сте?
— Не, но все едно, че сме.
— Може да срещне някоя млада и да те натири.
Жозиан избухна в саркастичен смях.
— Това никога няма да се случи, дори насън!
— Не бъди толкова самоуверена.
— Убедена съм, че подобно нещо няма да ми се случи. Аз да не съм Анриет!
— Анриет? — трепна Шавал. — Защо споменаваш Анриет?
Червено, червено, червено. Младши яростно теглеше червени черти, а от устата му течаха лиги. Беше олигавил цялата книжка. Тлъсти лигави дири, наподобяващи следи от червило. От съседната маса дамата с неодобрителното изражение сега го зяпаше открито, без да се крие. Това дете наистина е странно, пошушна тя на приятеля си. Видя ли, драска с молива и се лигави? Драска само черти, червени черти!
— Само ти казвам, че аз не съм Анриет.
— Какво общо има тя с мен? — попита Шавал, притеснено приглаждайки тънките си мустачки.
Червено, червено, червено.
— Нея я натириха… Но за това си имаше основателна причина. Тя беше проклета усойница, суха, спечена, все едно с катинар заключена… Истинска вещица, яхнала метлата. Аз съм пухкава като каймак, нежна, любвеобилна, сладострастна, щедра. Въздушен, вкусен еклер. Никога няма да ме натири. Елементарно, драги ми Шавал!
— Добре де, така да е — въздъхна с облекчение Шавал. — Само че… Да се върнем на думата си. Ти размисли. Най-вече за здравето на Марсел, недей да таиш злоба по отношение на мен. Трябва да започнем отначало, да теглим черта на миналото. Да се обърнем към бъдещето.
Той прокара ръка през косата си, погали гърди през отворената риза. Жозиан, развеселена, го наблюдаваше. Сега й беше в ръчичките. Изцяло зависеше от нея, нямаше мърдане. Какъв страхотен реванш за миналото й. За нещастната и бедна девойка, каквато беше…
— Ще бъдем екип. За да спасим Марсел — повтори той, вдигайки към нея тревожен поглед, преливащ от притеснение за Марсел. — Научих се да го ценя мъжа ти, страшен мъж е, да ти кажа.
Младши не спираше да драска безкрайни червени черти. Странно, помисли Шавал, това хлапе трябва да е бавноразвиващо. Нормално, с такива дърти родители. Събирали са го с лъжичка по чаршафа. Не е като моята фея, висока и стройна богиня с очи със златисти точици, с копринена къдрава коса, гъвкава като лиана, с вагина като нежно и фино ветрило, което деликатно се свива и отпуска…
Младши вдигна глава и фиксирайки Шавал, произнесе една-единствена дума:
— Ортанс?
Мозъкът на Шавал се развихри. Гореща вълна заля гънките и най-отдалечените ъгълчета. Сивото вещество и костният мозък се взривиха. Предният и задният рог потрепериха, отприщвайки мощен прилив на кръв към меката мозъчна обвивка и менингите. Мозъкът на Шавал вреше и кипеше и на Младши му се стори, че моливът ще се стопи между пръстите му. Пусна го. Беше се натъкнал на два източника, излъчващи интензивна топлина: Анриет и Ортанс. Първата бе задействала зоната на страха и ужаса, на настръхналите косми, втората бе докоснала зоните на удоволствието, на физическата наслада, на пламенното сладострастие. Шавал се боеше от Анриет и изгаряше от жажда по Ортанс.