Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Не цели изречения, но говори. И си има име — Младши!
— Здравей, пич! — не се сдържа Младши, гледайки Шавал право в очите.
И на него не му хареса да го наричат „то“.
— Чу ли? — сепна се Шавал. — Хлапето ти е ненормално!
— На тази възраст повтарят като папагали всичко каквото чуят… — обясни Жозиан и ощипа под масата сина си по крака.
Младши грабна книжката за оцветяване, която му подаде майка му, и поиска цветни моливи. Боички, боички… Жозиан затършува из голямата си чанта. Той писна, че иска веднага, веднага; заповядали му бяха да се държи като бебе и той се подчиняваше. Сегашните хлапета са ужасно невъзпитани. Една жена от съседната маса изгледа сърдито Жозиан, изразявайки недвусмислено неодобрението си към подобен начин на възпитание. Жозиан връчи боичките на сина си и той мигновено се усмири.
Възцари се неловко мълчание. Шавал гледаше Младши с отвращение. Жозиан броеше секундите, които се нижеха, и губеше търпение.
— К’во чакаш, а не ми викнеш нещо за пиене? Мухите да нацвъкат чашата?
— Какво ще пиеш? — попита Шавал, който се чувстваше неудобно в присъствието на Младши.
Хлапето имаше странен поглед, пронизваше го с очи, сякаш беше прозрачен.
— За мен чай, а за Младши един портокалов сок.
— Ще омаже навсякъде!
— Няма, може да пие, без да цапа.
— Кажи ми, нормално ли е да е толкова зачервен?
— Рисува, съсредоточил се е.
Младши току-що бе проникнал в мозъка на Шавал. Преодоля свода, обаче двойната и фина мембрана, разделяща двете мозъчни полукълба, го затрудни. И понеже беше силно съсредоточен, целият се изчерви от напъване, все едно седеше на гърнето.
— А това, че има червена коса, и това ли е нормално?
— Да, защото всъщност той е клоун. Не ти ли направи впечатление? — тросна се Жозиан, дълбоко засегната. — Червен клоун, с червени бузи, червена коса, червен нос… и ако натиснеш копчето, започва да свети и да мига. Идеална коледна украса, спестява ни парите за гирлянди. Даже го давам под наем за всякакви тържества, рождени дни, ти проявяваш ли интерес? За теб ще сваля от цената.
— Извинявай — обърка се Шавал, отстъпвайки, — не разбирам много от деца.
— Аз питам ли те нормално ли е от носа ти да виси някаква лайняна нишка?
— Не е лайняна нишка, а фини мустачки!
— Това важи и за Младши. И той не е клоун, а мой обожаван син и те съветвам да си затваряш устата. Ако продължаваш да се отнасяш по този начин с хората, да ги презираш от висотата на напълно неоправданото си и жалко високомерие, няма да получиш място в рая, от мен да го знаеш!
— Няма страшно, запазил съм си място другаде.
Младши напредваше благодарение на времето, спечелено в резултат на размяната на словесни удари между майка му и Шавал. Успя да преодолее костната тъкан и накрая установи пряка връзка с мозъка на Шавал.
— Бабаляляпипи! — провикна се той, стигнал целта.
Жозиан провери леко с ръка прическата си, навлажни устни, загърна се в розовия си шал от най-фина пашмина и нападна:
— Доколкото разбирам, искаше да се срещнем, за да се запознаеш с моето дете?
— Не съвсем — отговори Шавал, разтягайки устни в тънка усмивка, от която лявата му буза се изкриви. — Сетих се за страхотната ти способност да изравяш най-невероятни идеи за „Казамиа“… Ще бъда откровен с теб, Жози.
Жози… в ума на Жозиан се задейства предупредителен сигнал. Шавал се опитваше да я прикотка, наричайки я галено с нежното умалително име, което й шепнеше на ушенце до кафемашината едно време, за да я върти на малкото си пръстче. Младши драсна дебела червена черта в книжката си.
— … много ми се иска да се върна на работа в „Казамиа“. Смятам, че Марсел има нужда от помощник. Вече не може да се справя сам с огромния обем работа. Мъжът ти се изтощава от бачкане.
Жозиан си мълчеше, оставяше го да води разговора, следвайки съветите на Младши.
— Той има нужда от един напорист, опитен търговски кадър, без ангажименти, който да е навътре в нещата, и този рядък екземпляр съм аз!
— Защо минаваш през мен, преди да му се представиш?
— Исках да разбера дали се отнасяш благосклонно към идеята…
— Ще трябва да си помисля — заяви Жозиан, заливайки с топла вода пакетчето „Липтън“, жълт етикет. — Не може да се каже, че си ми много на сърце…
— Отлично знам, че ако ти не се съгласиш, Марсел няма да ме назначи.