Кралство на пепелта

Посланието, което бе поучила от една крочанка, кацнала за толкова кратко, че краката ѝ едва докоснаха каменния под, идваше от Бронуен.

Еванджелин вече знаеше що за рядкост е вещици от Железни зъби или крочанки да докладват пред човеци. А фактът, че крочанката я беше намерила лично, че знаеше коя е... я изпълваше повече с гордост, отколкото със страх. Ето защо Еванджелин препускаше още по-бързо нагоре по стъпалата, откъдето хукна по камъните към лорд Дароу.

Лорд Дароу, който я чакаше в компанията на Муртауг, протегна ръка към нея още преди тя да спре.

- Внимавай - предупреди я Муртауг. - Ледът е опасно хлъзгав.

Еванджелин кимна, макар че нямаше никакво намерение да взима съвета му присърце. Нищо че вчера съумя да се прекатури надолу по стълбището, за щастие, без свидетели. Най-вече се благодареше, че Лизандра не беше разбрала. Ако видеше синините на крака и ръката ѝ, щеше да я заключи в кулата.

Лорд Дароу прочете съобщението и извърна свъсен поглед към града.

- Бронуен докладва, че са видели моратски войници да влачат обсадна кула към западната стена. Ще ни достигне до час-два.

Еванджелин надзърна отвъд хаоса по градските стени, където Едион, Рен и Гибелният легион се сражаваха храбро, отвъд кървавото меле в небесата, където вещици се биеха с вещици, а Лизандра летеше в облика си на уивърн.

Масивна черна фигура наистина се носеше бавно към тях.

Стомахът ѝ се преобърна.

- Това... това от онези вещерски кули ли е?

- Обсадната кула е друго нещо - обясни с обичайната си сприхавост Дароу. - Слава на боговете!

- Също толкова смъртоносна е - обади се Муртауг. - Просто по друг начин. - Старецът стрелна свъсено Дароу. - Тръгвам натам.

Еванджелин примигна недоумяващо. Никой - нито един от възрастните лордове не бе излизал досега на фронта.

- Да ги предупредиш ли? - попита предпазливо Дароу.

Муртауг потупа дръжката на меча си.

- Едион и Рен бранят прекалено голяма територия. Килиан също, ако още си въобразяваш, че той ги предвожда. - Дароу се скова, но Муртауг дори не сведе брадичка. - Ще се заема със западната стена. И обсадната кула. - Той намигна на Еванджелин. - Няма как всички да сме неустрашими вестоносци, нали така?

Тя се позасмя насила, но сърцето ѝ се скова от ужас.

- А аз да... да предупредя ли Едион, че ще бъдете там?

- Ще му кажа лично - рече Муртауг и разроши косата ѝ. - Внимавай на леда. - Повтори.

Дароу не понечи да го спре. А старецът изглеждаше толкова бавен и крехък. И все пак вървеше с гордо вдигната глава и изправен гръб.

Ако Еванджелин можеше да си избере дядо, несъмнено щеше да е той.

Дароу го изпрати с напрегнат поглед.

- Изкуфял дъртак! - каза с искрена тревога в очите и пак се обърна към битката пред стените.