Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Откакто беше минала през безчет други светове.
Още ги виждаше. Макар и вече да крачеше мълчаливо под дърветата, докато нощният мрак отстъпваше бавно пред сивкавата светлина на зората, още виждаше пред очите си всеки от световете, през които бе прелетяла.
Може би никога нямаше да ги забрави. Може би единствено тя на този и всички останали светове знаеше какво има отвъд невидимите стени, които ги разделяха. Колко живот процъфтяваше навсякъде около тях. Колко любов и омраза, и борба.
Толкова много светове. Повече, отколкото можеше да си представи. Дали завинаги щяха да я преследват в сънищата ѝ? Дали мимолетният поглед в тях, невъзможността да ги опознае истински, нямаше да я изтезава до края на дните ѝ?
Клоните на Оуквалдския лес се преплитаха като кости над главите им. Като железни решетки на затвор.
Затвор, какъвто можеше да се окаже собственото ѝ тяло, този свят.
Тя се отърси от мисълта. Беше оцеляла - а трябваше да е мъртва. Само простосмъртната част от нея бе загинала. Беше се стопила.
Началото на лагера вече се мяркаше в далечината. Елин сведе очи към ръцете си. Студ - усещаше лек студ.
Променила се беше по всеки възможен начин.
Като наближиха рукините, Дориан попита:
- Какво ще им кажеш?
Първите думи от началото на похода им дотук.
- Истината - отвърна тя.
Струваше ѝ се, че няма какво друго да им предложи след случилото се.
- Съжалявам за баща ти - добави.
Хладовитият вятър отметна кичурите коса от челото на Дориан.
- Аз също - каза той и сложи ръка върху дръжката на Дамарис.
Каол вървеше безмълвно до него и от време на време надникваше към краля. Щеше да брани Дориан до последно. И както винаги досега.
Подминаха първите руки, които ги проследиха с взор, и намериха Лоркан, Фенрис, Гавриел и Елида край началото на палатковия лагер.
Каол и Дориан обявиха тихо, че ще отидат да извикат другите главнокомандващи, и се отцепиха.
Елин остана все така близо до Роуан, докато крачеха към двора си. Фенрис я измери от глава до пети. Явно изучаваше новия ѝ мирис, защото ноздрите му бяха широко отворени. След секунда пристъпи към нея с ужасено изражение. Гавриел просто пребледня.
- Направила си го, нали?! - възкликна Елида.
Но вместо Елин ѝ отговори Лоркан, осезаемо напрегнат от промяната в нея.
- Ти... ти не си човек.
Роуан изръмжа предупредително. Елин просто се взря в тях - в приятелите си, дали толкова много и избрали да я последват чак дотук. Още ги грозеше страшна участ.
Ераван оставаше заплаха за тях. Армията му също.
А вече нямаше Носителка на огъня, нямаше Ключове на Уирда, нямаше благоразположени богове.
- Заминаха ли си? - попита едва доловимо Елида.
Елин кимна. По-късно щеше да им обяснява. На всички.
Богоубийца. Такава беше вече. Богоубийца. Ала не съжаляваше. Ни най-малко.
Елида се извърна към Лоркан.
- Чувстваш ли се... различно?
Заради липсата на боговете, които ги бяха направлявали.
Лоркан вдигна поглед към короните на дърветата, сякаш можеше да прочете отговора в преплетените им клони. Сякаш издирваше Хелас там.
- Не - призна накрая.
- Какво значи да ги няма? - поде някак вглъбено Гавриел. Първите слънчеви лъчи вече озаряваха златистата му коса. - Значи ли, че тронът на ада е празен?
- Прекалено рано е за философски размисли - обади се Фенрис и хвърли на Елин половинчата безрадостна усмивка.
В думите му се четеше укор - не заради избора ѝ, а задето не го беше извикала. Въпреки това опита да разведри атмосферата.
И той беше обречен - прекрасната му вълча усмивка навярно се радваше на сетните си дни.
Сигурно на всички им оставаха броени дни. Заради нея.
Роуан разчете тази мисъл в очите ѝ, по лицето ѝ. И я стисна по-здраво през кръста.
- Хайде да намерим другите!
***
Застанал в една от най-хубавите военни шатри на хагана, Дориан протегна ръце към огъня, разпален с магията му, и потръпна.
- Срещата можеше да мине и по-добре.
Каол, седнал от другата страна на огъня с Ирен в скута си, въртеше с пръсти крайчеца на плитката ѝ.
- Така е.
Ирен свъси вежди.
- Не знам как просто не си е тръгнала и не ги е зарязала да гният. Аз така щях да направя.
- Никога не подценявай силата на чувството за вина, когато говорим за Елин Галантиус - въздъхна Дориан.
Огънят потрепери.
- Затворила е Портата на Уирда - намръщи се Ирен. - Трябвало е да са ѝ благодарни.
- О, несъмнено са ѝ благодарни - каза Каол, също свъсил вежди. - Но да не забравяме, че Елин е обещала едно, а е сторила точно обратното.
Дориан не знаеше как да възприеме избора на Елин. Нито факта, че им беше споделила за уговорената размяна - Ераван за Елена. И как боговете я бяха предали.