Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Аз мога, уважаеми господине, да се оженя за нея, когато осигуря прехраната си; а това ще стане за три или четири години, когато чрез покровителството на господин Де Брагадино, моята единствена опора, получа едно назначение. До това време тя трябва да живее като порядъчно момиче от своя труд. Преди всичко трябва да съм сигурен, че тя не се среща повече с абата, нейния братовчед от четвърта степен. Аз не ходя при нея, понеже това, което ми се донася, и моята съвест ми забраняват.
— Тя иска да й дадете едно формално обещание за женитба и да се грижите за нейната поддръжка.
— Уважаеми господине! Нищо не ме задължава да й дам подобно обещание. Тъй като сам нямам нищо, то не мога да я поддържам. Тя трябва да се грижи за прехраната си, като работи със своята майка.
— Когато беше при своя братовчед — каза майката, — не й липсваше нищо, тя ще се върне при него.
— Ако се върне при него, то тя няма да ме интересува повече и тогава Ваше Превъзходителство ще види, че аз съм имал право, че не искам, да се оженя за нея, преди да съм сигурен, че тя води целомъдрен живот.
Съдията ми каза, че мога да си отида и с това въпросът се изчерпи. Повече не чух да се говори за него, а моят доклад относно разговора ми с инквизитора развесели господин Де Брагадино и неговите сътрапезници.
В началото на карнавала през 1750 година аз спечелих на лотария три хиляди дуката. Щастието ми направи този подарък в един момент, когато не ми беше нужен, защото през есента държах банка и спечелих. Ние играехме в едно казино, което никой венециански благородник не смееше да посещава, защото единият от притежателите на банката принадлежеше към дома ма испанския посланик, херцога от Монталегро.
Тъй като имах намерението да предприема пътуване към Франция, предадох на господин Де Брагадино хиляда цехини. Имах твърдостта да прекарам целия карнавал, без да рискувам парите си на фараон. Един почтен патриций ме направи съучастник с една четвърт в своята банка и в първите дни на постите ми предаде една доста значителна сума.
Към средата на постите приятелят ми Балети се завърна от Мантуа във Венеция. Той беше ангажиран в театъра Ст. Мозес, за да ръководи балета през време на панаира по Възнесение. Той поддържаше още връзката си с Марина, но те не живееха заедно. Тя беше завладяла един английски евреин на име Мендекс, който харчеше много по нея. Този евреин ми съобщи новини за Тереза, която познавал в Неапол. Неговите сведения ме заинтересуваха и аз се зарадвах, задето Анриета ми беше попречила да я посетя, както възнамерявах, защото бих могъл лесно да се влюбя отново в нея и Бог знае какво би станало тогава.
По онова време Бавоа бе назначен за капитан на служба при републиката и създаде своето щастие, за което ще съобщя на съответното място.
Дьо ла Хей пое възпитанието на един млад благородник на име Феличе Калви, с когото след известно време отиде в Полша.
Аз възнамерявах да посетя годишния пазар в Реджо и след това да отида в Торино, където заради сватбата на херцога от Савоя с една испанска инфанта, (дъщеря на Филип Пети) се бе събрала цяла Италия. Оттам исках да отпътувам за Париж, където в очакване на принц, който госпожа дофината трябваше да роди, се подготвяха великолепни празненства. Балети имаше намерение да направи същото пътуване, понеже беше повикан вкъщи от родителите си (неговата майка беше прочутата Силвия). Той трябваше да танцува в италианския театър и да играе първите роли като млад любовник. Не можех да си представя по-приятна компания, тъй като в Париж той можеше да ми бъде от голяма полза и да ми създаде многобройни познанства.
Аз се сбогувах с моите трима добродетелни приятели, като им обещах да се върна след две години. Оставих брат си Франческо като ученик на художника на бойни картини Симонети от Парма и му обещах да помисля за него, когато бъда в Париж. Читателят ще види как удържах думата си към него.
Във Венеция оставих също и моя брат Джовани, който се беше върнал тук, след като с Гуариенти бе обиколил цяла Италия. Той възнамеряваше да отпътува за Рим, където остана в продължение на четиринадесет години като ученик на Рафаел Менгс. В 1764 година той се върна в Дрезден и умря там през 1795 година.
Балети отпътува преди мен, а аз напуснах Венеция на първи юли 1750 година, за да се срещна с него в Реджо. Бях добре материално, притежавах достатъчно пари и бях сигурен, че никога нямаше да почувствувам липса, ако живея разумно.