Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Наит търчеше и ръководеше взвода си от десет души по следата на напредването на морантите. По средата на прехода от северното крило на Лигата се изтръгна силен вик. Мечовете удариха по щитовете като гръмотевица. Наит спря и се изправи. През напредващото множество на нередовните войници той видя как имперската пехота бяга от север — фалангата на Юмрук Д’Еббин бе разкъсана. Сега само хората на Славния зъб стояха срещу останалите части от Лигата. Част от него жадуваше да се върне в новооткритата безопасност на това поделение — част от него се радваше, че не се е върнал. Той отсечено даде знак на взвода си да настъпва.

Появиха се фаларски конници, погнали побягналите леки пехотинци. Сабите блестяха в червено и сребърно. Водеше ги дебел брадат мъж на огромен пъстро сив кон. Той демонстрираше като украса забитите в бронята му стрели от арбалет. Взводът на Наит се сниши, докато те преминат, после продължи напред. Достигнаха падналите Златни моранти и Наит приклекна до набучено с арбалетни стрели тяло. Всичко, несраснало с тялото, бе отмъкнато. Нередовните войници бяха ограбили мъртвите напълно. Някой дори бе опитал да изкърти хитиновата броня на моранта от ръцете му, но плочките изглеждаха като съшити. Една от взвода му, Мей, му махна с ръка и Наит изтича до жената. Тя седеше на колене и държеше кожена чанта с дървена кутия с много отделения в нея. Кутията бе празна. Наит я захвърли — Гуглата да прокълне тия глупци! Ще се вдигнат във въздуха!

— Да изчезваме, преди да сме станали на парчета.

— Тъй вярно.

Наит ги поведе обратно към фланга на поделението на Славния зъб. Един от взвода, Брил — това ли беше името му? — му викна и уплашено посочи на запад. Там, зад редицата нередовни войници, Наит видя движеща се напред редица воини в синьо и зелено с издигнати щитове. Тя се простираше широко на север и юг. Проклятие! Запасните части на Лигата настъпваха в разпръснат строй! Щяха да опитат да отблъснат имперската лека пехота.

— Какво ще правим? — попита Брил и обърса сополивия си нос.

— Как в името на Бездната… — Наит се спря и прокълна тихо. — Да намерим някой командир в тази бъркотия тук. Напред!

Затичаха се приведени и подминаха естествена падина в полето, където се бяха събрали нередовни войници с провесени отстрани арбалети, скупчени около нещо. Наит отиде до тях.

— Смазахте ли ги? — попита някой от тълпата.

— Не. Аз мислех, че вие сте ги одраскали.

— Опитай ти.

— Не, ти опитай.

Червата на Наит се стегнаха от внезапен студен страх. Той се втурна напред.

— Кой заповядва тук!

Помръкнали дръзки лица се обърнаха към него.

— Кой иска да знае?

— Аз!

— Ти кой си?

— Ефрейтор Шушумигата, ето кой! — ревна Брил и посочи предупредително с пръст.