Гравитационна дъга [bg]

— Недорасъл глупак си ти! — Кикотейки се пристъпва „Киселината“, идва от Берлин, влачи калъфка от възглавница пълна с конопени съцветия, току-що пристигнали от онази Северна Африка. Изглежда ужасно: кървясали очи, подпухнали напълно обезкосмени ръце, зейнал дюкян, от който липсват половината копчета, побеляла коса и синя риза, нашарени с някаква ужасна зелена пяна. — Паднах в яма от снаряд. Хайде, по-живо, навийте по един рифър.

— Какво имаш предвид с това „недорасъл глупак“? — пита Густав.

— Имам предвид тебе и музикалните ти направления — вика „Киселината“ — Приключи ли с тия дивотии? Или да започваме da capo883 с Карл Орф?

— Изобщо не съм мислил за това — отвръща Густав и на мига става ясно, че „Киселината“ също е чул за Веберн и по свой заобиколен начин опитва да ободри Густав.

— Какво му е лошото на Росини? — разпалено вика „Киселината“. — А?

— Уф — крещи Густав — уф, уф, Росини — и двамата отново се счепкват, — ти си една жалка антика. Защо вече никой не ходи на концерти? Мислиш, че е заради войната? Съвсем не. Ще ти кажа защо, дъртак такъв. Защото залите са пълни с хора като теб! Претъпкани! Клюмат, дремят, кимат, усмихват се, пърдят през изкуствените си ченета, покашлюват и плюят в хартиени торбички, кроят все по-хитроумни интриги около собствените си деца, и не само против своите деца, но и срещу чуждите деца също! безделничат и мързелуват на концерта, заедно с всички други такива като тях побелели дърти мошеници, и около тях се чува само изисканото съпровождащо шумолене от хъхрене, оригване, куркане на червата, почесване, примляскване, покрякване, цялата опера е претъпкана от тях чак до сектора за правостоящи, треперливо се клатушкат из пътеките между редовете, надвесват се от най-горните балкони дето са току под тавана, и знаеш ли какво слушат всички те, „Киселина“? знаеш ли? Всички те слушат Росини! Седят там и точат лиги по някаква китка лесно предвидими мелодийки, привеждат се напред опрели лакти в коленете и мърморят: „Хайде, давай Росини, поднеси ни тази високопарна претенциозна трудносмилаема фанфарна партия, време е за истински хубавите мелодии!“ Абсолютно безсрамно поведение, все едно наведнъж да изплюскаш цял буркан фъстъчено масло. Следва игривата тарантела от „Танкреди“ и те възторжено потракват с ченетата, тропат с крака и почукват с бастуните: „Аха-а, аха-а! това вече е съвсем различно нещо! Браво!“