Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Това, с което не беше свикнал, бе присъствието на Мин, която седеше с кръстосани крака на леглото му и гледаше всичко това с нескрита възхита. Сред цялата тази тълпа от Деви той бе забравил, че тя е тук, и го осъзна едва когато се оказа гол и му остана единствено да седне колкото може по-бързо, плискайки вода от ваната. Мин преспокойно можеше да се справи като Дева — обсъждаше го с Девите съвсем открито, без дори да се изчерви! Той бе този, който се червеше.
— Да, много е свенлив — каза тя, съгласна с Малиндаре, най-пълната жена сред Девите, с най-тъмната коса, която Ранд бе виждал сред айилците. — Свенливостта само краси мъжката хубост. Малиндаре кимна най-сериозно, но Мин се бе ухилила до ушите.
И също:
— О, не, Домейл; срамно би било да се загрози толкова хубаво лице с един белег. — Домейл, по-побеляла от Нандера, по-длъгнеста и с издадена остра брадичка, настояваше, че не бил достатъчно хубав без белег, който малко да уталожи тази негова хубост. Така го каза. Останалото беше още по-лошо. Девите, изглежда, много се забавляваха, когато го караха да се черви. Мин поне определено се забавляваше.
— Рано или късно ще трябва да излезеш, Ранд — каза тя. Държеше голяма кърпа и беше застанала на цели три крачки от ваната и всички Деви бяха отстъпили в плътен кръг и гледаха. Усмивката й бе толкова невинна, че всеки съдия щеше да я намери за виновна само заради това. — Ела да се обършеш, Ранд.
Никога в живота си не беше изпитвал такова облекчение, след като най-сетне си навлече дрехите.
През това време всичките му заповеди бяха разнесени и всичко беше подготвено. Ранд ал-Тор можеше и да са го натикали в една вана, но Преродения Дракон щеше да се появи пред Морския народ в такъв вид, че да коленичат от благоговение.
ГЛАВА 34
Тавирен
Всичко в каменния двор пред Слънчевия палат беше готово, точно както Ранд бе заповядал. Или почти всичко. Утринното слънце мяташе сенки от стъпаловидните кули. Дашива, Флин и Наришма, тримата Аша’ман, които бе задържал, чакаха до конете си. Сто души от бойците на Добрайн на коне се бяха строили зад две дълги знамена, увиснали в неподвижния въздух. Черните им, грижливо излъскани доспехи блестяха на слънцето, под остриетата на пиките им бяха завързани копринени ленти: червени, бели и черни. Те надигнаха възглас, когато Ранд се появи, препасал меча върху червено палто с тежки златни ширити.
— Ал-Тор! Ал-Тор! Ал-Тор! — отекна сред широкия двор. Присъединиха се хора, изпълнили терасите — тайренци и кайриенци в техните коприни и дантели, които само преди седмица несъмнено бяха приветствали Колавер също тъй гръмко. Мъже и жени, които сигурно щяха да предпочетат изобщо да не се беше завръщал в Кайриен, някои от тях поне, махаха с ръце и се деряха. Той надигна в отговор Драконовия скиптър и те зареваха още по-високо.
Гръмогласен тътен на барабани и ек на тромпети се надигна над човешките викове и пет Айез Седай пристъпиха да го посрещнат, когато слезе по широките стъпала. Аланна го изгледа питащо с големите си тъмни очи — възелчето от чувства в тила му подсказа, че сега е по-спокойна, — само един поглед и после тя махна с ръка, а Мин го докосна по рамото и се отдели настрани с нея. Бера и останалите го удостоиха със сдържани реверанси. Айилците се изсипаха от палата след него. Нандера водеше двеста Деви — нямаше да се остави да ги надминат „клетвопрестъпниците“, а Камар, дългокрак като щърк мъж от септата Сгърбен рид на клана Дарайн, по-побелял и от Нандера и с една глава по-висок от Ранд, водеше двеста Сейа Дуун, които нямаше да се оставят да ги надминат Фар Дарейз Май, камо ли пък кайриенците. Те се понесоха от двете страни край него и Айез Седай, за да обкръжат двора. Бера, като някоя горда селянка, и Аланна, като някоя дарена с мрачна хубост кралица, с техните шалове със зелени ресни, и пълничката Рафела, още по-мургава от Аланна, в нейния със сини, която го гледаше с тревога, и студенооката Фелдрин, също Зелена, с тънките си плитки с цветните мъниста, и тъничката Мерана в сивото й, пред чийто намръщен взор дори Рафела изглеждаше въплъщение на айезседайската ведрост. Пет.
— Къде са Кируна и Верин? — попита той. — Извиках ви всички.