Тъмната кула

— Дано издържат по-дълго, преди да се разпаднат — въздъхна тъмнокожата жена.

— Мисля, че си ги направила достатъчно здрави — увери я Стрелеца. — Усещам как кожата се е разтеглила малко, но това е всичко.

Снегоходките не показаха никакви признаци на разпадане и сега, докато прекосяваха обширната открита площ, Сузана приемаше по-леко факта, че Роланд я тегли, понеже усещаше, че е допринесла с нещо за похода им. От време на време Мордред навестяваше мислите й и една нощ, около десет дни след като бяха навлезли в снежното царство, помоли спътника си да сподели онова, което знаеше. Това, което я подтикна към тази стъпка, бяха думите му, че за момента няма нужда да стоят на пост и че спокойно могат да си позволят десетчасов сън, ако телата им имат нужда от него, а Ко щял да ги събуди, ако възникне някакъв проблем.

Стрелеца въздъхна и остана загледан в огъня почти цяла минута, без да промълви дума. Седеше, обгърнал коленете си с ръце, и тъмнокожата жена тъкмо си помисли, че няма да отговори на въпроса й, когато той рече:

— Продължава да ни следва, но изостава все повече и повече. В момента се бори с всички сили да си осигури храна, да ни настигне и най-вече да не умре от студ.

— Да не умре от студ? — На Сузана й беше трудно да повярва на думите му. Навсякъде около тях бе пълно с дървета.

— Той няма нито кибрит, нито „Стърно“ — вдигна рамене Роланд. — Почти съм убеден, че една нощ — преди доста време — се е доближил до един от нашите огньове, събрал е малко живи въгленчета и си е запалил огън. Разказвали са ми, че по същия начин и древните планинци са пренасяли огъня по време на дългите си преходи.

Безногата жена кимна. Бе чувала същото и в часовете по история в гимназията, въпреки че учителят беше признал, че голяма част от онова, което си мислеха, че знаят за хората от Каменната ера, изобщо не бяха знания, а сбор от догадки. Тя се зачуди каква ли част от това, което Роланд сега й каза, също са догадки, и реши да го попита.

— Не са догадки, ала не мога да го обясня. Ако е нещо като докосване, Сузана, не е същото като дарбата на Джейк. Не виждам, не чувам и дори не сънувам. Макар че… понякога сънуваме неща, които не си спомняме, след като се събудим?

— Да. — Тя се зачуди дали да му каже за бързите очни движения (така наречения „REM сън“) и за експериментите, за които бе чела в списание „Лук“, ала после реши, че така само ще усложни нещата. Вместо това сподели, че според нея всеки човек сънува неща, които не си спомня, след като се събуди.

— Дано да го видя и да го чуя в сънищата си — рече нейният дин. — Всичко, което зная, е, че полага кански усилия да ни догони. Освен това знае толкова малко за света, че е истинско чудо, дето изобщо е жив.