Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Огледай се, Ничи. Нали искаше да ми покажеш справедливите дела на Ордена. Огледай се. Не е ли величествено?
Не искаше да вижда едно от прелестните му очи затворено.
— Ричард, трябват ми парите, които си спестил. Ако искаш да излезеш от тук, ми трябват всичките ти пари. Сановникът ме предупреди, че трябва да дадем всичко.
Беше му останала сила само за дрезгав шепот.
— В стаята ни.
— В стаята? Къде? Кажи ми къде са?
Той поклати глава.
— Няма да успееш да ги вземеш. Трябва да знаеш как да отвориш. Иди при Айшак.
— При Айшак? В транспортната компания? Защо?
— Нашата стая някога е била негова приемна. В пода има скрит шкаф. Кажи му защо ти трябват парите. Той ще ти го отвори.
Тя набута още пилешко в устата му.
— Добре. Ще отида при Айшак. — Поколеба се, загледана как дъвче. — Съжалявам, че ще трябва да похарчим всичко, което си успял да заделиш. Знам колко много се труди. Не са прави да ти го вземат.
Той отново сви рамене.
— Това са само пари. Животът е по—важен.
Ничи се усмихна и изтри сълзите от лицето си. Това бе най—доброто, което можеше да чуе. Вратата се отвори.
— Сваляй фустата надолу, жено. Времето изтече.
Докато тъмничарят я извличаше навън за ръката, тя успя да напъха последната хапка от пилето в устата на Ричард.
— Гражданско неподчинение! — провикна се на излизане. — Не забравяй!
Трябваше да се признае за виновен в гражданско неподчинение, което можеше да се плати с глоба. Всяко друго престъпление се наказваше със смърт.
— Няма да забравя.
Тя протегна ръце към него, но тъмничарят вече я бе изнесъл извън тясната килия.
— Ще се върна за теб, Ричард! Кълна се!
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Ничи сновеше напред—назад, докато Айшак се бореше с тайника в ъгъла на стаята. Не го бе отварял отдавна. Избута гардероба встрани, за да стигне до скривалището на пода. От време на време си мърмореше нещо под мустак, ругаейки сам себе си, задето го е направил толкова трудно за отваряне.
— Най—после! — Той се изправи на крака.
Ничи се молеше мизерните средства, които Ричард е успял да задели, да са достатъчно, за да задоволят алчността на Защитник Мъксин. Прехвърли в главата си имената на хората, предложили да помогнат с пари.
Айшак се приближи забързан.
— Ето я.
Припряно пусна кожената кесия в ръката й. Тежината й я изненада. Кесията изпълваше дланта й. Не разбираше. Реши, че Ричард сигурно е сложил при спестяванията си и метални плочки — това би обяснило тежестта. Отвърза я и изсипа съдържанието й в другата си ръка.
Зяпна. Имаше повече от двадесет златни гроша. Никакво сребро. Само злато.
— Скъпи Създателю… — прошепна тя с ококорени очи. — Откъде е взел Ричард толкова пари?
Бяха повече, отколкото дори заможни хора можеха да видят през целия си живот. Тя погледна Айшак в очите.
— Откъде са тези пари?
Той прокара ръка през рижата си коса. Махна нервно към дланта й.
— Ричард ги спечели.
Тя го изгледа още по—свъсено.
— Спечелил ги е значи? И как? Никой не може да спечели такива пари — поне не честно. — Усети как гневът й кипи в гърдите. — Ричард е откраднал това злато, нали?
— Не ставай глупава. — Айшак отново посочи парите. — Спечели ги. Купуваше и продаваше стоки.
Ничи стисна зъби.
— Откъде Ричард има толкова пари!
Мъжът разпери ръце.
— Нали ти казах — спечели ги с труд — сам—самичък. Купуваше неща и ги продаваше на онези, които имат нужда от тях.
— Неща ли? Какви по—точно неща? Контрабандни стоки?
— Не! Главно желязо и стомана, и…
— Не ме баламосвай. И как според теб ги е пренасял? Да не би на гръб?
— Отначало да. Но след време успя да си купи каруца.
— Каруца!
— Да. И коне. Купуваше въглища и руда и ги продаваше на леярните. Но главно купуваше метали от леярните и ги продаваше в ковачницата. Там отива много метал. Ковачът купуваше от Ричард. Ето така ги спечели.
Ничи стисна мъжа за яката.
— Заведи ме при този ковач.
Ничи беше бясна. През цялото време бе смятала Ричард за честен работник, който си изкарва хляба с пот на челото. А сега да разбере, че е затворен справедливо. Беше виновен за отнемането на средства от честните хора. Той бе забогатял на свой гръб.
В този момент тя не изпитваше никаква жал към онова, което правеха с него в затвора. Заслужаваше си го — заслужаваше дори повече. Той беше престъпник, който краде от честните труженици. Ничи гореше от унижението, че е била лъгана от човека, с когото живее.