20 години по-късно

— Пусто да остане, д’Артанян — каза Портос, — трябва да ви кажа това веднага, защото не мога да крия нищо от вас в сърцето си. В тоя случай не ви познах.

— Защо? — попита д’Артанян с хитрата си усмивка.

— Ето защо: ако Атос и Арамис са наистина в опасност, както казвате, не трябваше да ги изоставяме. Признавам си, че аз бях готов да ги последвам, а и сега ще се присъединя към тях въпреки всички мазариновци на тоя свят.

— Ако беше така, вие щяхте да бъдете прав, Портос: но узнайте едно съвсем дребно обстоятелство, което, колкото и да е дребно, ще промени хода на мислите ви: не тия господа са в най-голяма опасност, а ние, ние се разделихме с тях не за да ги изоставим, а за да не ги злепоставим.

— Така ли? — каза, Портос, като облещи очи от учудване.

— Да, разбира се: ако те бъдат арестувани, чака ги най-много бастилията; а ако ние бъдем заловени, чака ни площадът Грев.

— Охо! — извика Портос. — Колко е далеч оттам до баронската корона, която ми обещахте, д’Артанян!

— Е, може би не е тъй далеч, колкото си мислите, Портос. Вие знаете пословицата: „Всички пътища водят за Рим“.

— Но защо да сме в по-голяма опасност от Атос и Арамис? — попита Портос.

— Защото те само изпълняваха поръчението на кралица Анриет, а ние изменихме на поръчението, дадено ни от Мазарини; защото заминахме като пратеници при Кромуел, а станахме защитници на краля Чарлз, защото, вместо да съдействуваме за падането на кралската глава, осъдена от тия мръсници, които се наричат господа Мазарини, Кромуел, Джойс, Придж, Ферфакс и др., ние за малко щяхме да го спасим.

— Бога ми, така е — рече Портос. — Но нима вие си въобразявате, мили приятелю, че сред тия големи грижи генерал Кромуел е имал време да мисли …

— Кромуел мисли за всичко, Кромуел има време за всичко; и повярвайте ми, мили приятелю, ние също не бива да губим нашето, то е скъпо. Ще бъдем в безопасност само след като се видим с Мазарини, и то …

— Дявол да го вземе! — каза Портос. — А какво ще кажем на Мазарини?

— Оставете ме да действувам, имам си план; най-добре се смее тоя, който се смее последен. Господин Кромуел е много силен, господин Мазарини е много хитър, но все пак предпочитам да имам работа с тях, отколкото с покойния господин Мордаунт.

— Ах, колко е приятно да се каже покойният господин Мордаунт! — забеляза Портос.

— Да, много е приятно — отвърна д’Артанян. — А сега на път!

И без да губят нито минута, двамата тръгнаха по пътя за Париж, последвани от Мускетон, който, след като беше зъзнал цяла нощ, само след четвърт час потъна в пот.