Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Нещо друго ли очакваше? — попита го Ру.
Дънкан въздъхна и се почеса по гърба — може би искаше да подчертае колко е изморен.
— Единственото, което знам, е, че довечера се нуждая от гореща вана, за да се накисна, и от гореща жена, за да ми е топло цяла нощ.
— Сигурен съм, че това ще може да се уреди — усмихна се братовчед му.
Вратите на двореца се отвориха и по стъпалата слезе добре облечен млад мъж с малка свита. Зад него десетина придворни бяха образували полукръг около една възрастна жена. Очевидно към осемдесетте, тя все още ходеше изправена и със сигурна стъпка. Държеше украсено бастунче със златна дръжка, но това беше повече за ефект, отколкото за подкрепа. Сивата й коса беше сресана по непознат за Ру начин и беше украсена със златни игли, инкрустирани със скъпоценни камъни.
Младият човек застана пред Ерик и сержантът се поклони.
— Милорд.
— Бабо — каза младият мъж на възрастната жена, — това е, което искаше. — Двете големи крила на вратата се разтвориха и слуги с ливреи на херцогството забързаха към колата. Младият мъж махна с ръка и те започнаха да развързват платнището, покриващо товара. Шестте големи сандъка внимателно бяха поставени на земята.
— Отворете го — каза възрастната дама, като посочи първия. Слугите се подчиниха; жената бръкна вътре с бастуна си, разбърка подредените облекла и каза:
— Не е много, за да се гласиш цял живот, нали?
Ру и Дънкан се спогледаха. Младият мъж каза на Ерик:
— Предай на братовчеда Патрик, че сме му благодарни за това. Бабо?
Старата жена се усмихна и Ру забеляза, че навремето е била красавица.
— Да, ние сме благодарни — повтори тя и даде знак на слугите да вдигат сандъците и каза: — Арута… винаги се е отнасял много грижливо към мен. След съпруга си най-много скърбя за него.
За момент като че ли загуби мисълта си, после добави:
— Дънкан?
Дънкан пристъпи напред и смутено каза:
— Бабо?
— Мадам? — попита и братовчедът на Ру.
Старата жена го погледна и се усмихна.
— Говоря на внука си, сър. — Тя се вгледа в Дънкан Ейвъри. — Ти също се казваш Дънкан, така ли?
Бившият наемник свали шапка и се поклони възможно най-изискано.
— Дънкан Ейвъри на вашите услуги, мадам.
Жената се обърна към внука си.
— Кажи на баща си, че след малко ще дойда при него в двореца, Дънкан.
Младият човек кимна, хвърли бегъл поглед към другия Дънкан и се заизкачва по стълбите. Възрастната жена застана пред Дънкан Ейвъри и се вгледа в лицето му.
— Познавам те — каза тя тихо.
Братовчедът на Ру се усмихна с най-чаровната си усмивка.
— Мадам, трудно ми е да повярвам, че е възможно. Сигурен съм, че ако се бяхме срещали, никога нямаше да ви забравя.
Жената се засмя и Ру с изненада откри, че смехът й звучи младежки, независимо че бе стара. Тя потупа Дънкан по гърдите с пръст.
— Права съм. Познавам те. Бях женена за теб. — И се обърна към свитата си, която я чакаше на почтително разстояние. — Или за някого, който много прилича на теб. Преди много години. — И без да го погледне повече, добави: — Ако те видя да говориш с някоя от внучките ми, ще наредя да те прогонят от града с камшик.
Дънкан погледна разтревожено Ру. После старата жена погледна отново към него, докато изкачваше първите стъпала, и Ру забеляза дяволитостта в усмивката й.
— Или ще наредя да те докарат в покоите ми — каза тя. — Приятно пътуване, господа. — После се обърна към Ерик. — Сержант, кажи на моя внук, че му благодаря, задето е запазил вещите на брат ми.
— Слушам, милейди. — Ерик отдаде чест.
— Коя беше тази? — попита Ру приятеля си.
— Лейди Каралайн, херцогинята на Саладор. Леля на краля.
— Била е нещо страшно на младини — засмя се Дънкан.
— Мисля, че все още е. — Ру сръга братовчед си в ребрата.
Върнаха се при каруцата и Дънкан кисело каза:
— Е, това ли беше ценният товар? Стари дрехи и други дреболии?
— Така изглежда. — Ру се метна на капрата. — Но очевидно е готова да вдигне голям скандал, ако случайно изчезнат.
— Сега накъде, Ерик? — викна Ру, докато братовчед му се качваше до него.
— Към хана „Бързия кочияш“ — каза Ерик. — На идване минахме покрай него. Там може да минем на кралска сметка.
Ру знаеше, че приятелят му има предвид, че и те, заедно с отряда конници от Крондор, могат да изкарат нощта за сметка на специалните фондове на принца, и се усмихна. Всяка пара, която можеше да спести сега, щеше да вкара в бизнеса си, за да компенсира загубеното от Хелмут Гриндъл богатство. Намръщи се. Веселото настроение го бе напуснало.
Ханът беше скромен, но чист и Ру с удоволствие взе гореща вана след дългото пътуване. Дънкан бързо откри склонна към приключения прислужница, а Ру остана с Ерик и отряда войници. Младият мъж кимна на приятеля си да седне до него и когато се увериха, че никой от войниците не ги слуша, Ру тихо попита: