Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Това умно прасе обичало да се къпе в една локва с гъста кал. Не само през лятото, както правят обикновените свине, за да се разхладят, нещо, което правели дори в онези далечни векове (а това доказва, че зарята на цивилизацията е проблясвала вече, макар и слабо), но и през студените мразовити зимни дни. Четината му била тъй лъскава, кожата — тъй гладка, че принцът решил да опита пречистващите качества на същата вода, от която се ползувал неговият приятел. Направил опита. Под черната кал клокочели топлите извори на Бат. Той се окъпал и се изцерил. Побързал да се завърне при баща си и му засвидетелствувал дълбоката си почит, после станал основоположник на този град и неговите прочути минерални бани.
Той потърсил прасето с цялата жар на отколешното им приятелство — но уви! Водите станали причина за неговата смърт. То се окъпало при много висока температура и самородният философ изчезнал от този свят! Било заместено от Плиний, който също паднал жертва на своята жажда за знания.
Ето каква била легендата. Чуйте сега истинската история.
Едно време, преди много векове, живял с цялото си величие прочутият и славен Лъд Худибрас, крал на Британия. Той бил могъщ монарх. Земята треперела под нозете му, толкова бил пълен. Народът му се къпел в излъчваната от него светлина — толкова червено и лъскаво било лицето му. Всеки инч от него бил царствен. А доста много инчове имало в него, защото, макар и не много голям на ръст, той имал необикновено внушителен кръгъл размер и каквото му липсвало на височина, той си го наваксвал на ширина. И ако някой от дегенериралите монарси от по-ново време би могъл по някакъв начин да се сравнява с него, бих казал, че единствен многоуважаваният крал Коул87 би могъл да бъде този забележителен властелин.
Този добър крал си имал кралица, която осемнадесет години по-рано била родила син, когото нарекли Бладуд. Той бил даден в подготвителна школа в царството на своя баща, докато станал на десет години и тогава го изпроводили, под грижите на верен пратеник, в Атина да довърши своето образование; а тъй като там не искали допълнителни такси за през ваканциите, нито пък било необходимо предварително уведомление, когато ученикът напускал, той останал в чужбина осем дълги години; щом изтекло това време, кралят-отец изпратил Великия шамбелан да уреди сметката и доведе принца обратно: Великият шамбелан изпълнил повелята, бил посрещнат с възгласи и веднага пенсиониран.
Когато крал Лъд видял принца, своя син, и установил какъв чудесен младеж е станал, той веднага съобразил колко прекрасно би било да го ожени неотложно, тъй че неговите деца да станат средство за продължение на славния род на Лъд, докато свят светува. С тази цел той изпратил извънредни посланици — все знатни люде без определено занимание, но стремящи се към богато платена длъжност — до съседния крал, за да поискат ръката на неговата красива дъщеря за сина му, като кажат едновременно, че техният крал много държи да бъде в най-сърдечни отношения със своя събрат и приятел, но ако не се уреди исканата женитба, той ще бъде принуден да прибегне до неприятната необходимост да нахлуе в кралството му и да му избоде очите. На това другият крал (по-слабият от двамата) отговорил, че бил особено признателен на своя събрат и приятел за цялата му доброта и великодушие и че дъщеря му била напълно готова да се омъжи, щом принц Бладуд пожелае да дойде да я вземе.
Едва-що стигнала новината в Британия и цялата страна заликувала: навсякъде ехтяло от пиршества и веселие — не бил весел само звънът на парите, докато народът плащал на бирниците от кралската хазна, за да се покрият разноските по радостното тържество. По този случай крал Лъд, който бил седнал на високия си трон при пълен състав на своя съвет, скочил под напора на чувствата си и заповядал на лорд министъра на правосъдието да поръча най-скъпите вина и да повика дворцовите музиканти: великодушна проява, приписана на крал Коул в знаменитите редове, гдето се говори за негово величество, че:
87
Крал Коул — добрият дебел крал от една детска песничка.