Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Дори книгата, не исках да повярвам, че сама съм я написала.
— Жена ми я прочете… Много й хареса.
Той отново се опита да каже нещо, но се задави и притисна гърди с длани.
— Не говорете. Не казвайте нищо. Искам да ви помоля за услуга, огромна услуга… затова предпочитам да ви предупредя, защото не искам пак да се задавите от кашлица.
Той продължаваше да притиска с длани гърдите си и едва си поемаше дъх.
— Искам да напиша книга, позовавайки се на черното тефтерче. Да разкажа вашата история, по-точно историята на един младеж, който се влюбва в звезда, иска да го следва неотлъчно, да живее с него…
— Но в това няма нищо интересно!
— Напротив. Разсъжденията на Кари Грант, вашите чувства… Страхотно е. Грабва, запленява, толкова е въздействащо.
Той я погледна и се поусмихна.
— Бях смешен, но не го съзнавах.
— Не сте били смешен, обичали сте го, любовта е красиво чувство…
— Имате ли нещо против да полегна, задушавам се седнал.
Той отиде до малкото канапе стил „Наполеон III“, с дамаска на зелени и жълти райета. Помоли я да му даде две хапчета и чаша вода. По челото му бяха избили капчици пот.
Тя изчака да се настани удобно, да изпие хапчетата. Погледът й обиколи хола. Не бяха боядисвали след семейство Ван ден Брок, стените бяха почернели покрай тръбите на парното. По тавана имаше пукнатини. Беше запуснато. Със знак я помоли да му донесе одеяло и възглавничка. Дишането му се забави, стана по-спокойно, той затвори очи. Жозефин реши, че ще задреме… Чакаше. Каза си, той не възрази, когато му съобщих, че смятам да напиша книга със сюжет, заимстван от черното тефтерче. Дали чу добре какво казах?
Той отвори очи. Направи й знак да доближи стола до канапето.
— Коя сте вие всъщност? — попита, поглеждайки я учудено и същевременно доброжелателно.
— Една жена…
Той се усмихна. Придърпа завивката до брадичката си. Каза, така е по-добре, легнал се чувствам по-добре.
— Никога ли не го видяхте повече? — попита Жозефин.
Той отвърна с въздишка.
— Видях го отново, дълго време след Париж. Отидохме в Америка с Жьонвиев. Сигурно ще ви прозвучи смешно, бяхме там на сватбено пътешествие! Бяхме го отложили… и я заведох да се срещне с Кари Грант… Смешно, нали? Застанахме на пусия пред дома му. Предварително се бяхме осведомили за адреса. Беше се оженил за онази Даян Кенън…
— Вие май я недолюбвахте тази Даян Кенън…
— Да. Впрочем той се разведе с нея! Бракът им не просъществува дълго. Имаха дъщеря, Дженифър… Знаех всичко за него, защото следях всичко във вестниците. Ето това е предимството да се влюбиш в известна личност. Научаваш всичко за него, дори да не е от извора!
— Не само предимство, а и недостатък, защото не ти дават да го забравиш.
— О, аз не исках да го забравям. Изрязвах всичко, което пишеха за него. Жьонвиев и тя… Бяхме изпълнили със снимки и съобщения от печата едни ей такива дебели тетрадки. Изгорих ги, когато се ожених повторно… Тя нямаше да го понесе, за разлика от Жьонвиев… Жьонвиев…
— Много ли ви обичаше?
— Не бяхме единствените, които чакаха пред дома му, за да го видят. Не ми пука, казвах си, той ще ме види, ще ми каже hello, my boy, и сърцето ми ще прелее от щастие… Жьонвиев стоеше до мен, и тя възбудена до крайност. И тя като мен бе станала фанатичка на Кари Грант. Жьонвиев беше страхотна, а аз се отнесох към нея ужасно. Беше красива, искам да кажа, имаше красива душа…
— По думите ви личи, че сте се разбирали отлично.
— Този ден времето беше чудесно, както винаги в Калифорния, ако не обръщаме внимание на мъглата, която закрива хоризонта. Чакахме дълго, трябва да бяхме десетина души. Пристигна една кола, шофирана от млад мъж, той наду клаксона, сякаш трябваше да му отворят на мига, нямаше търпение да чака. Слезе от колата, позвъни на входа, но вратата така и не се отваряше. Пазачът сигурно е бил много зает. Младежът паркира колата и зачака заедно с нас. Казах си, че се прави на вътрешен човек, за да ни изпревари, и пристъпих до оградата, за да бъда първият.
И Жозефин видя младежа, който нетърпеливо чака пред луксозната резиденция на Кари Грант. На устните му заигра усмивка, лицето му бе обляно от калифорнийското слънце.
— След около час Кари излезе с колата си. Красиво бадемовозелено кабрио със сребърни перки и червен кожен салон. През седемдесетте години, мисля беше 1972-ра, все още правеха красиви автомобили… Той ни махна с ръка, много любезно, да си призная, широко се усмихна с красивата си усмивка с трапчинка на брадичката, обгърна ни с топлия си, преливащ от доброта поглед… Аз стоях леко встрани от Жьонвиев, за да изпъквам. Исках да ме забележи, да ме види как стоя сам, дори си мислех, че може би има шанс да…