Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той бавно кимна и видях, че не е убеден, но не желае да се задълбава повече. Бенедикт знаеше така добре, както и аз, какво следва от всичко това. Ако вземеше решение да повдигне претенциите си за трона и успееше да го получи, не беше изключено един ден да го отстъпи на единствената си наследница.
— Какво смяташ да правиш? — попитах го аз.
— Да правя ли? — изненада се той. — Какво прави сега Рандъм по отношение на Мартин? Просто ще я потърся, ще я намеря, ще чуя историята от нейната уста и едва тогава ще взимам някакво решение. Това ще трябва да почака, обаче, докато не се оправим първо с черния път. Този въпрос също бих искал да обсъдя с теб.
— Да?
— Ако в тяхната твърдина времето се движи толкова различно, досега те разполагаха с предостатъчно възможности, за да предприемат ново нападение. Не желая само да чакаме и да ги посрещнем с нищо нерешаващо сражение. Имам намерение да проследя черния път до самия му източник и да ги нападна на родната им земя. Бих искал да го направя с твоето съдействие.
— Бенедикт — казах аз, — виждал ли си някога Царството на хаоса?
Той вдигна глава и се загледа в празната стена на шатрата.
— Много отдавна, когато бях млад, яздих през Сенките, докъдето можех да стигна, до края на всичко. Там, под едно разделено небе, видях ужасяваща бездна. Не зная дали Царството лежи там и дали пътят стига толкова далече, ала съм готов отново да мина през всичко това, ако случаят е такъв.
— Случаят е такъв — заявих аз.
— Как можеш да си толкова сигурен?
— Току-що се върнах от тази земя. Сред нея се вижда черна цитадела. Пътят стига дотам.
— Много трудно ли беше пътуването?
— Виж — измъкнах Фигурата и му я подадох. — Дуоркин я е правил. Намерих я сред неговите неща. Засега само я изпробвах. Тя ме отнесе там. Времето върви доста бързо на това място. Бях нападнат от конник, който яздеше по носещ се във въздуха път, нещо, което не е показано на картата. Там трудно се установява контакт с Фигурите, може би заради разликата във времето. Жерар ме върна обратно.
Бенедикт се зае да изучава картата.
— Изглежда това е мястото, което видях тогава — заключи накрая той. — Е, в такъв случай проблемите по придвижването са разрешени. Като застане по един от нас в двата края и направим връзката с Фигурите, ще можем да пренесем войските направо там, както направихме онзи път от Колвир до Гарнат.
Кимнах.
— Това е една от причините, заради които ти я показах — да ти засвидетелствам доверието си. Може би има и друг начин, по-малко рискован от това хвърляне на войските ни в неизвестността. Искам да се въздържиш от действия засега, докато не направя още някои проучвания.
— Във всички случаи ще трябва да изчакам, за да посъбера сведения за онова място. Ние дори не знаем, дали твоите автоматични оръжия ще функционират там, нали?
— Така е, не носех в себе си, за да го пробвам.
Той си облиза устните.
— Действително е трябвало да се сетиш да вземеш едно и да провериш.
— Обстоятелствата около прехвърлянето ми там не го позволяваха.
— Обстоятелства ли?
— Някой друг път ще ти разкажа. Не му е сега времето. Ти предлагаше да проследим черния път до източника му…
— Да?
— Онова не е действителният му източник. Реалният му източник се намира в истинския Амбър, в дефекта на първичния Лабиринт.
— Да, и аз така разбрах. И Рандъм, и Ганелон ми описаха вашето пътуване до истинския Лабиринт и повредата, която сте открили там. Виждам аналогията, възможната връзка…
— Спомняш ли си бягството ми от Авалон и твоето преследване?
Той само леко се усмихна в отговор.
— Имаше едно място, на което пресякохме черния път — казах. — Помниш ли?
Бенедикт присви очи.
— Да — рече той. — Ти направи просека там. И в нея светът отново бе станал нормален. Бях забравил.
— Това стана с помощта на въздействието на Лабиринта, което вярвам, че може да бъде приложено и в много по-голям мащаб.
— Колко по-голям?
— Толкова, че да изтрие всичко.