Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Жерар се подпря на коляно и посегна към гърлото ми.
IX
Замахнах да отблъсна ръката му, но тя спря насред път. Като обърнах глава, видях, че друга ръка се е стоварила върху неговата, стиска я и я удържа назад.
Претърколих се встрани. Когато отново погледнах нагоре, разбрах, че Ганелон е този, който го държи. Жерар задърпа ръката си, но не успя да я освободи.
— Стой настрана от това, Ганелон — изръмжа Жерар.
— Тръгвай, Коруин! — извика Ганелон. — Върви да вземеш Рубина!
Още преди да е свършил, Жерар започна да се надига. Ганелон го удари с левия си юмрук по челюстта. Жерар падна в краката му. Ганелон замахна да го ритне в бъбрека, но Жерар го улови за крака и го събори назад. Аз с мъка се изправих до клекнало положение, като с една ръка се подпирах на земята.
Жерар стана и се хвърли към Ганелон, който тъкмо се изправяше на крака. Когато почти стигна до него, Ганелон го посрещна със силен удар в стомаха, което спря Жерар насред път. В същия миг юмруците на Ганелон го заблъскаха в корема като бутала. Няколко мига Жерар изглеждаше прекалено замаян, за да се защитава, а когато най-после се наведе и събра пред себе си ръце, Ганелон му заби един такъв десен в челюстта, че го накара с олюляване да отстъпи. Ганелон моментално се втурна напред, обви ръце около тялото на Жерар и дръпна десния му крак със своя. Жерар падна и Ганелон се стовари отгоре му. Притисна го към земята и го удари с десния си юмрук в челюстта. Когато главата на Жерар се отметна назад, повтори удара с левия си юмрук.
Изведнъж Бенедикт се втурна да се намеси, но Ганелон избра този момент, за да се изправи на крака. Жерар остана да лежи в безсъзнание, а от устата и носа му течеше кръв.
Аз също се изправих със залитане и започнах да си изтупвам дрехите.
Ганелон ми се ухили.
— Не се мотай тука. Не е ясно как ще се справя с мача-реванш. Върви да намериш заврънкулката.
Погледнах към Бенедикт и той кимна. Върнах се в шатрата за Грейсуондир. Когато излязох, Жерар още не бе помръднал, но Бенедикт застана пред мен.
— Не забравяй — поръча той, — ти разполагаш с моята Фигура, а аз — с твоята. Никакви крайни действия без съгласуване.
Кимнах. Мислех да го попитам, защо беше готов да помогне на Жерар, но не и на мен. Ала размислих и реших да не развалям съвсем отскоро освеженото ни приятелство.
— Добре.
Запътих се към конете. Ганелон ме тупна по рамото, като отидох при него.
— Успех — пожела ми той. — Бих дошъл с теб, но съм необходим тук… особено, щом Бенедикт ще се пренася в Царството на хаоса.
— Приятно прекарване — казах. — При мен не би трябвало да има проблеми. Не се безпокой.
Продължих към конете. Скоро вече яздех напред. Ганелон ми махна за довиждане и аз му махнах в отговор. Бенедикт бе коленичил до Жерар.
Отправих се по най-близкия път към Ардън. Морето беше зад гърба ми, Гарнат и черният път — отляво, Колвир — вдясно. Трябваше доста да се отдалеча, преди да съм в състояние да работя със Сенките. Оставих Гарнат зад гърба си и продължих през последвалите склонове в ясния ден. Стигнах до пътеката и тя с широка дъга ме изведе до гората. Влажните сенки и далечните птичи песни ми напомниха за дългите периоди на мир и спокойствие, които бяхме преживели в коприненото и блестящо майчинско присъствие на еднорога.
Болките ми намаляха в ритъма на ездата и аз пак се замислих за току-що състоялия се сблъсък. Не беше трудно да се разбере настроението на Жерар, след като той вече ми бе казал за подозренията си и ме бе предупредил. И все пак, каквото и да се бе случило с Бранд, моментът беше толкова неподходящ, че неминуемо смятах това за нов опит да бъда забавен или направо да бъда спрян. Имах късмет, че Ганелон се бе намирал наблизо, в добра форма, и бе успял да положи юмруците си, където трябваше и когато трябваше. Зачудих се какво ли би направил Бенедикт, ако бяхме само тримата. Имах чувството, че той щеше да изчака и да се намеси едва в последния момент, за да попречи на Жерар да ме убие. Все още не се чувствах удовлетворен от спогодбата ни, макар че тя бе подобрение, в сравнение с досегашните ни отношения.