Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Накъде се бяхте запътили?
— От някои коментари, направени от Мартин пред домакина му, можеше да се заключи, че се е отправил към едно известно ми място, по-нататък сред Сенките — укрепеният град Хират. Отидохме дотам и установихме, че е точно така. Мартин бе минал оттам.
— Аз не съм чувал за Хират — рекох.
— Град от кирпич и камък — търговски център, разположен в пресечната точка на няколко маршрута. Там Рандъм откри следи, които го поведоха на изток и по всяка вероятност още по-навътре сред Сенките. В Хират се разделихме, защото не исках да отсъствам от Амбър прекалено дълго. Освен това бързах да изясня и един личен въпрос. Той ми разказа как е видял Дара да минава през Лабиринта в деня на битката.
— Вярно е — потвърдих. — Тя мина през него. И аз бях там.
Бенедикт кимна.
— Та както казах, Рандъм ме впечатли. Склонен бях да повярвам, че говори истината. А в такъв случай, същото можеше да важи и за теб. Като взех тези неща предвид, реших да разнищя въпроса с твърденията за това момиче. Ти не беше на разположение, затова се обърнах към Ганелон — преди няколко дни — и го накарах да ми разкаже всичко, което знае той за Дара.
Погледнах към Ганелон, който леко наведе глава.
— Значи сега вярваш, че си открил нова родственица — отбелязах аз. — Вярно, че доста лъже и нищо чудно да се окаже наш враг… но все пак в жилите й тече нашата кръв. Какъв ще бъде следващия ти ход?
Той отпи глътка вино.
— Иска ми се да вярвам в роднинската ни връзка. Тази идея определено ми допада. Затова желая да я потвърдя или отхвърля със сигурност. Ако излезе, че действително сме роднини, тогава бих искал да разбера мотивите за действията й. Както и да науча, защо тя изобщо не се опита да съобщи за съществуването си направо на мен. — Бенедикт остави чашата, вдигна новата си ръка и раздвижи пръстите й. — И така, бих искал да започна, като чуя от теб онази част от случилото се в Тир-на Ногт, в която участваме аз и Дара. Освен това съм безкрайно любопитен по отношение на тази ръка, която се държи, като че ли е била създадена специално за мен. Досега не бях чувал някакъв материален обект да е бил донасян от града в небето. — Той сви пръстите в юмрук, отвори ги, раздвижи китката, опъна ръката, вдигна я, бавно я отпусна върху коляното си. — Рандъм се е справил с хирургическата част много успешно, нали?
— Наистина — съгласих се аз.
— Е, ще ми разкажеш ли цялата история?
Кимнах и отпих от виното си.
— Това стана в двореца в небето — започнах. — Навсякъде се стелеха мастилени, менящи се сенки. Почувствах порив да посетя тронната зала. Направих го и когато сенките се отдръпнаха, видях те да стоиш от дясната страна на трона и тази ръка беше на теб. Щом картината се проясни още малко, видях седналата върху трона Дара. Приближих се и я докоснах с Грейсуондир, което ме направи видим за нея. Тя заяви, че съм мъртъв от векове и ми каза да се върна в гроба си. Когато настоях да ми разкрие родословието си, Дара обяви, че произхожда от теб и амазонката Линтра.
Бенедикт рязко си пое дъх, но не каза нищо. Продължих:
— Времето се движело по толкова различен начин на мястото, където била родена тя, че там вече били минали няколко поколения. Тя била първата, която притежавала всички нормални човешки качества. После пак ми каза да си вървя. През това време ти изучаваше Грейсуондир. Изведнъж дръпна Дара, за да я предпазиш от опасността и започнахме да се бием. Моят меч стигаше до теб, а ръката ти бе способна да ме хване. Това беше всичко. Иначе, двубоят се водеше от призраци. Когато слънцето започна да се издига и градът да избледнява, ти се бе вкопчил в мен с тази ръка. Аз я откачих от тялото ти с Грейсуондир и се измъкнах. Тя остана с мен, защото продължаваше здраво да стиска рамото ми.
— Интересно — промърмори Бенедикт. — Чувал съм, че това място прави и фалшиви предсказания — отразява страховете и скритите желания на посетителя, вместо да покаже истинската картина на предстоящето. Но освен това, то често разкрива и неизвестни ни истини. А както е и с много други неща, не е лесно да отделим стойностното от фалшивото. Ти как го възприемаш?
— Бенедикт — започнах, — склонен съм да вярвам на историята за нейния произход. Ти никога не си я виждал, но аз съм. Тя действително прилича на теб в някои неща. А колкото до останалото… несъмнено е както казваш. Кой може със сигурност да заяви къде свършва истината и започва лъжата?