Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Щом влязох в лагера, от всички страни ме посрещнаха с поздрави. След преминаването ми настъпваше тишина и всякаква дейност се прекратяваше. Запитах се, дали пък не смятат, че съм дошъл със заповед за влизане в бой.
Ганелон изскочи от шатрата си, още преди да съм слязъл от коня.
— Бързо дойде — отбеляза той и стисна ръката ми, като скочих. — Конят ти си го бива.
— Вярно е — съгласих се аз и подадох юздите на ординареца му. — Какви новини имаш за мен?
— Ами… — започна Ганелон, — разговарях с Бенедикт…
— Да няма раздвижване по черния път?
— Не, не. Не става дума за това. Той намина към мен, след като се върна от гостуването си при онези негови приятели, Тисайсови, за да ми каже, че Рандъм е добре и е тръгнал по някаква следа, в търсене на Мартин. После се разприказвахме за други неща и накрая ме помоли да му кажа всичко, което знам за Дара. Рандъм му разправил за нейното минаване през Лабиринта и тогава Бенедикт решил, че твърде много хора, освен теб, знаят за съществуването й.
— И ти какво му каза?
— Всичко.
— Включително и догадките, предположенията… след Тир-на Ногт?
— Точно така.
— Разбирам. Как възприе той историята?
— Видя ми се развълнуван. Бих казал дори, щастлив. Ела да поговориш и сам с него.
Кимнах и той се обърна към шатрата. Вдигна платнището пред входа и отстъпи встрани. Влязох.
Бенедикт седеше на ниско столче до един походен сандък, върху който бе разстлана карта. Той проследяваше нещо по нея с дългия, метален пръст на блестящата, скелетоподобна длан, свързана със смъртоносната, покрита със сребърни кабели механична ръка, която му бях донесъл от града в небето. Цялото устройство бе прикрепено към остатъка от дясната му ръка малко под мястото, където ръкавът на кафявата му риза беше отрязан — промяна, която ме накара да замръзна на място и да потреперя — толкова силно напомняше сега за духа, с който се бях сблъскал. Очите му се вдигнаха, за да срещнат моите и той махна с ръка за поздрав — обикновен, съвършено отработен жест — след което ми се усмихна с най-широката усмивка, която бях виждал някога на лицето му.
— Коруин! — възкликна той, стана и ми протегна същата тази ръка.
Трябваше да се насиля, за да стисна устройството, което едва не ме бе убило. Но Бенедикт ми се виждаше много по-приятелски настроен към мен от преди. Раздрусах новата му ръка, чието стисване беше идеално премерено. Опитах се да не обръщам внимание на студенината и ъгловатостта й и почти успях, залисан от удивлението колко бързо се бе научил да я управлява.
— Дължа ти извинение — заяви той. — Бях несправедлив с теб. Много съжалявам.
— Няма нищо — отговорих аз. — Разбирам те.
Бенедикт сложи ръка на рамото ми и моята радост от факта, че очевидно най-после всичко между нас е наред, бе помрачена само от хватката на тези точни и смъртоносни пръсти.
Ганелон се засмя и донесе още едно столче, което постави от другата страна на сандъка. Раздразнението ми, че бе говорил по въпроса, който аз не желаех да се споменава, независимо при какви обстоятелства, изчезна, като видях резултата. Не си спомнях да съм виждал някога Бенедикт в по-добро настроение, а Ганелон беше явно доволен, че бе успял да изглади разногласията ни.
И аз се усмихнах и седнах, като преди това си разкопчах портупея и окачих Грейсуондир на централния прът на шатрата. Ганелон извади три чаши и бутилка вино. Докато нареждаше чашите пред нас и наливаше, подхвърли:
— Сега ти връщаме гостоприемството, което ни оказа в твоята шатра онази нощ, в Авалон.
Бенедикт вдигна чашата си.
— В тази шатра се диша по-леко, отколкото в онази. Нали, Коруин?
Кимнах и вдигнах своята чаша.
— За тази лекота. Нека винаги да я има в отношенията ни.
— За първи път от дълго време насам имах възможност да поговоря по-обстойно с Рандъм. Той доста се е променил.
— Така е — съгласих се аз.
— Сега съм по-склонен да му имам доверие, отколкото по-рано. Остана ни време да поговорим, след като си тръгнахме от Тисайсови.