Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Бранд се разсмя.
— Чудесно. Само че аз не те заплашвам. Знаеш какво имам предвид. Сега ти носиш отговорността за Амбър. Ти трябва да направиш верния ход.
— Ти също знаеш, какво имам предвид аз. Нямам намерение да убия още двама души от семейството ни, заради твоите подозрения. Нужно ми е нещо повече.
— Когато го откриеш, може да е прекалено късно.
Вдигнах рамене.
— Ще видим.
Посегнах към дръжката на вратата.
— Какво смяташ да правиш сега? — попита той.
Поклатих глава.
— На никого не казвам всичко, което зная, Бранд. Това е нещо като застраховка.
— Одобрявам този принцип. Надявам се само да знаеш достатъчно.
— Или се страхуваш, че ми е известно твърде много.
За миг по лицето му пробяга разтревожено изражение. После той се усмихна.
— Не ме е страх от теб, братко.
— Хубаво е, че няма от какво да се боиш.
Отворих вратата.
— Почакай — спря ме Бранд.
— Да?
— Пропусна да ми кажеш кой беше с теб, когато намери Фигурата на Мартин на мястото, където я бях оставил.
— А, бяхме заедно с Рандъм — отвърнах нехайно аз.
— Оо. Той запознат ли е с подробностите?
— Ако те интересува, дали знае, че ти си пробол неговия син, отговорът е не… засега.
— Разбирам. Ами новата ръка на Бенедикт? Чух, че по някакъв начин си се сдобил с нея в Тир-на Ногт. Иска ми се да науча повече за случая.
— Не сега. Нека да оставим нещо и за следващата ни среща. Няма да е след кой знае колко време.
Излязох и затворих вратата, като мислено благодарих на килимчето.
VIII
Посетих кухните, подбрах си огромен обяд, унищожих го и се запътих към конюшните, където се спрях на един красив, млад дорест жребец, принадлежал някога на Ерик. Въпреки това станахме приятели и не след дълго се спускахме надолу по Колвир, на път към моята войска от Сенките. Докато яздех и храносмилах, опитах се да подредя и разделя събитията и разкритията от, както беше за мен, последните няколко часа. Ако Амбър действително е възникнал като резултат от бунта на Дуоркин в Царството на хаоса, тогава излизаше, че всички ние сме в роднинска връзка точно с тези сили, които сега ни заплашваха. Разбира се, трудно бе да се реши доколко можеше да се вярва сега на приказките на Дуоркин. И все пак черният път действително стигаше до Царството на хаоса, очевидно като пряк резултат от ритуала на Бранд — нещо, извършено според принципите, научени от Дуоркин. За щастие, онези части от разказа на Дуоркин, на които беше най-трудно да се повярва, засега не бяха от особено голяма важност, от гледна точка на настоящия момент. И все пак изпитвах смесени чувства по отношение на произхода си от еднорог…
— Коруин!
Дръпнах юздите. Отворих съзнанието си за контакта и видях образа на Ганелон.
— Тук съм — казах. — Откъде се сдоби с Фигури? И как се научи да ги използваш?
— Неотдавна взех една колода от библиотеката. Помислих си, че не е зле да имам някакво средство за връзка с теб в случай на нужда. А колкото до използването — просто направих това, което ми се струва, че правите ти и останалите: вгледах се в образа, помислих си за теб, съсредоточих се да вляза във връзка.
— Отдавна трябваше да ти дам комплект — заключих аз. — Недоглеждане от моя страна, което се радвам, че си поправил. Сега само ги изпробваш или наистина има нещо?
— Има — отвърна той. — Къде се намираш?
— По една случайност точно съм тръгнал към теб.
— Добре ли си?
— Да.
— Хубаво. Идвай тогава. Предпочитам да не рискувам с пренасяне през това нещо, както го правите вие. Не е чак толкова спешно. Ще се видим, като пристигнеш.
— Съгласен.
Ганелон прекъсна контакта, а аз отпуснах юздите и продължих нататък. В първия момент се ядосах, че просто не ме бе помолил да му дам една колода. После се сетих, че бях отсъствал повече от седмица, според хода на времето в Амбър. Той сигурно е започнал да се тревожи, а не е посмял да се довери на никой от останалите. И вероятно е бил прав.
Пътят бе стръмен и бързо ме отвеждаше към лагера. Конят — чието име, между другото, беше Барабан — изглежда се радваше, че отива някъде и при най-малкото извинение гледаше да се впусне в бяг. По едно време го оставих да води, та дано се поумори, и не след дълго забелязах лагера. Горе-долу по същото време осъзнах, че Звездин ми липсва.