Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той ме погледна няколко пъти и поклати глава.
— Не, не вярвам — каза. После: — Добре, ела.
Протегна новата си ръка и Жерар се появи в полезрението ни, уловен за нея. Той обърна глава, видя ме и веднага се запъти към мен.
Зае се да ме оглежда отгоре до долу и от всички страни, сякаш търсеше нещо.
— Какво има? — попитах аз.
— Бранд — отвърна той. — Няма го в покоите му. Или поне по-голямата част от него я няма. Оставил е доста кръв зад себе си. Освен това има достатъчно поражения, за да е ясно, че се е водила борба.
Погледнах надолу към предницата на ризата си и панталона.
— И ти търсиш по мен петна от кръв? Както виждаш, облечен съм със същите дрехи, като преди. Може да са мръсни и омачкани, но това е всичко.
— Само че нищо не доказва — заяви Жерар.
— Идеята беше твоя. Какво те кара да мислиш, че аз…
— Ти последен беше при него — каза той.
— Като се изключи човека, с когото се е бил… ако е имало такъв.
— Какво искаш да кажеш?
— Познаваш характера му и неговите настроения. Двамата малко се поскарахме. Може да е започнал да чупи разни неща, след като съм си тръгнал, да се е порязал, всичко да му е станало противно и да се е пренесъл някъде другаде с помощта на Фигурите, просто за да смени обстановката… Чакай! Килимчето му! Имаше ли някаква кръв по онова малко, декоративно килимче пред вратата му?
— Не съм сигурен… не, май че нямаше. Защо?
— Косвена улика, че го е направил сам. Той много обича това килимче. Избягва да го цапа.
— Тоя номер няма да мине — отсече Жерар, — пък и смъртта на Кейн все още ми изглежда странна. Като се добавят и слугите на Бенедикт, които сигурно са открили, че имаш нужда от барут. И сега Бранд…
— Може да е просто още един опит да бъда злепоставен — възразих аз, — а ние с Бенедикт си оправихме отношенията.
Жерар се обърна към Бенедикт, който не бе помръднал от мястото си на около десетина крачки от нас, наблюдаваше ни безизразно и слушаше.
— Той успя ли да ти даде обяснение за смъртта на слугите? — попита го Жерар.
— Непряко — отвърна Бенедикт. — Но сега виждам по-голямата част от неговата история в добра светлина. Дотолкова, че съм склонен да вярвам на целия му разказ.
Жерар поклати недоволно глава и отново се втренчи с ярост в мен.
— Още не съм удовлетворен — заяви той. — За какво се скарахте с Бранд?
— Жерар, това си е наша работа, докато ние с Бранд не решим нещо друго.
— Аз го върнах към живота и полагах грижи за него, Коруин. Не го направих само, за да го видя убит в свада.
— Помисли малко — заубеждавах го аз. — Чия беше идеята да го издирим по този начин? И да го върнем обратно?
— Ти искаше нещо от него — държеше на своето Жерар. — И накрая си го получил. След което той се е превърнал в пречка.
— Не е вярно. Ала дори да беше така, мислиш ли, че щях да го направя толкова явно? Ако е бил убит, то това е станало по същия начин, както с Кейн — като опит да бъда очернен аз.
— И за Кейн разправяше, че всичко било прекалено явно. Почвам да мисля, че и това е една от твоите хитрости, на които си майстор.
— Вече говорихме за тези неща, Жерар…
— … И знаеш какво ти казах тогава.
— Трудно бих могъл да го забравя.
Жерар се протегна напред и ме хвана за дясното рамо. Веднага забих лявата си ръка в стомаха му и се отскубнах. Тогава ми хрумна, че може би трябваше да му кажа за какво бяхме говорили с Бранд. Но не ми хареса начина, по който ме попита.
Той отново се хвърли към мен. Отстъпих встрани и го улучих с лек ляв точно под дясното око. После продължих да го удрям, най-вече за да държа главата му назад. Не се чувствах в достатъчно добра форма, за да се бия отново с него, а бях оставил Грейсуондир в шатрата. Нямах никакво друго оръжие в себе си.
Продължих да кръжа около него. Хълбокът ме болеше, когато замахвах да го ритна с левия крак. Улучих веднъж бедрото му с десния, но действах бавно и губех равновесие, така че наблегнах отново на юмручния бой.
Накрая той парира един ляв и успя да вкопчи ръка в бицепса ми. В този момент трябваше да се дръпна, но видях, че Жерар е останал открит. Забих с всичка сила десния си юмрук в стомаха му. Той изпъшка и се сви, но хватката върху ръката ми стана още по-здрава. С лявата си длан отби опита ми за ъперкът и ме блъсна в гърдите, като в същото време изви левия ми лакът назад с такава сила, че ме захвърли на земята. Ако се стовареше върху мен, щеше да ме довърши.