Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ти наричаш това много добро предположение — прекъснах го аз, — но ние дори не знаем със сигурност дали Блийс е още жив.
— Блийс е жив — отсече Бранд. — Успях да се уверя в това, като използвах Фигурата му — даже мярнах за малко с какво се занимава, — преди да усети присъствието ми и да прекъсне контакта. Той е много чувствителен към такова наблюдение. Открих го сред полето с войниците, които възнамерява да използва срещу Амбър.
— А Файона?
— О, не — поклати глава той, — не съм си правил експерименти с нейната Фигура и бих те посъветвал същото. Тя е изключително опасна и не желая да се оставям открит за нейното влияние. Оценката ми за настоящата й дейност се основава на догадки, а не на конкретна информация. Аз, обаче, съм убеден, че не греша.
— Разбирам — рекох.
— Имам един план.
— Продължавай.
— Начинът, по който ме измъкнахте от затвора, беше много находчив — така да обедините силата на своята съсредоточеност. Същият принцип може да се използва отново, с друга цел. Да получим сила, способна с лекота да проникне през защитата на някого — дори на човек като Файона, — ако усилията ни са насочени правилно.
— Имаш предвид, да са насочени от теб?
— Разбира се. Предлагам да съберем семейството и със сила да стигнем до Блийс и Файона, където и да се намират. След което да ги задържим в напълно неподвижно състояние, само за миг или два. Колкото да нанеса удара.
— Както направи с Мартин ли?
— Надявам се, по-добре. Мартин успя да се освободи в последния момент. Този път това няма да се случи, с помощта на всички ви. Дори трима или четирима би трябвало да са достатъчни.
— Наистина ли мислиш, че толкова лесно можеш да се справиш с положението?
— Мисля, че сме длъжни да опитаме. Времето тече. Ти ще бъдеш един от екзекутираните, когато превземат Амбър. Както и аз. Какво ще кажеш?
— Само ако се убедя, че е наложително. Тогава няма да имам друг избор, освен да се съглася.
— Наложително е, повярвай ми. Другото, което ни трябва, е Рубина на справедливостта.
— Защо?
— Ако Файона действително се намира в Царството на хаоса, вероятно само Рубина ще може да я достигне и да я удържи — дори с усилията на всички ни взети заедно. В нейния случай той ще ми е необходим, за да фокусирам енергията ни.
— Предполагам, че няма проблем това да се уреди.
— Тогава, колкото по-скоро се заемем с тази работа, толкова по-добре. Можеш ли да подготвиш другите за довечера? Аз съм в достатъчно добра форма, за да се справя с моята част.
— Дявол да го вземе, не — изправих се аз.
— Какво искаш да кажеш? — Той стисна облегалките за ръце на креслото си и се надигна. — Защо не?
— Обещах да се съглася, ако съм убеден, че е наложително. Ти призна, че по-голямата част са догадки. Само това е достатъчно, за да не съм убеден.
— Забрави тогава тези истории с убеждението. Можеш ли да си позволиш да поемеш такъв риск? Следващото нападение ще бъде много по-страшно от предишното, Коруин. Те знаят за новите ти оръжия. И ще ги имат предвид в плановете си.
— Дори да се съглася с теб, Бранд, сигурен съм, че не бих могъл да убедя другите в наложителността на екзекуциите.
— Да ги убедиш ли? Просто им нареди! Ти си ги стиснал всичките за гърлата, Коруин! В момента си на върха. И искаш да останеш там, нали?
Усмихнах се и тръгнах към вратата.
— Искам и да постъпвам така, както аз намеря за добре — заявих. — Ще имам предвид твоето предложение.
— Като постъпваш така, ще се сблъскаш със смъртта по-рано, отколкото си мислиш.
— Пак съм стъпил на килимчето ти.