Сянката на планината

— Наистина ли мислиш така?

— Мисля, че така ти дава да разбереш, че не си й безразличен. Не е лошо, напротив, добре е!

— Може и да си прав. Онази нощ тя едва не ме целуна, помниш ли?

— Каза ти да млъкнеш и да я целунеш. Може би така трябваше Да направиш.

— Знаеш ли — заговори той умислено. — С новата Дива трябва като че ли да посвикна.

Старата Дива знаех винаги какво мисли и какво ще каже. А щастливата и усмихната Дива е

неразгадаема. Като радар в снеговалеж. Сякаш трябва отново да се влюбя в същата жена.

— Виж, едно време четох една книга, казваше се „Жените, ръководство за идиоти".

— И какво разбра?

— Нищо. Обаче потвърди нещо от собствения ми горчив опит — няма как да знаеш

какво се върти в ума на една жена, докато тя не ти каже. А за да ти го каже, трябва да я

попиташ. Някой ден трябва да попиташ това момиче, ако нещата са сериозни.

— Смяташ ли, че трябва да приема работата?

— Не, разбира се. Ти работеше за баща й. А сега работиш за себе си. Тя повече ще уважи

един отказ, отколкото съгласието ти. Сигурно ще си намери друг начин да те държи близо до

себе си.

Той стана и поиска да си измие чашата. Сложих я обратно на масата.

— Ти си добър човек, Навин. И тя знае колко си добър.

Той тръгна да излиза, но се врътна бързо в боксьорски пирует.

— Ей, да не забравиш за гонката довечера.

— Каква гонка?

— Не знаеш ли? Чару и Пари посетиха бордея, а пък аз предизвиках Бенисия да се

състезаваме. Всичко е уредено.

— И Бенисия се съгласи?

— Навита е.

— Вижда ли се с нея?

— Нещо такова. До скоро.

— Чакай малко! Как така „нещо такова"?

— Уредих си среща с нея, за да купя украшения — каза той. — Само така можеш да я

видиш. Труднодостъпно момиче е. Настани ме на килима в един много стар апартамент.

Наела го е за нейния бизнес. И по време на срещата беше с никаб[99].

— Изцяло забулена в черно или само с маската?

— Само с маската. И какви очи само, човече!

— Тя мюсюлманка ли е?

— Не. Попитах я, каза, че не е. Просто никабът я кефи. То не е точно никаб. Всъщност

носи нещо като тъмни очила, които закриват цялото й лице и имат процеп само за очите.

Сигурно са по специална поръчка. Ама какви очи само, човече!

— Герой с маска. Карла страшно ще я хареса.

— Какви очи само, човече! — отново възкликна той.

— Навин, успокой се. И как мина с Бенисия?

— Направихме сделката — накупих от нея украшения от Раджа-стан, за да покажа

добрите си намерения, а после й обясних ситуацията. Тя се съгласи, но при едно условие.

— Да, без условия няма как.

— Трябва да изляза с нея на среща.

— Ако победиш или ако загубиш?

— При победа, загуба или равен резултат.

— Ти майтапиш ли се?

— Не, напълно сериозно.

— По дяволите, Навин! Дива надали ще погледне с добро око на това да излезеш на