Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
която се редяха дюкянчета.
— Лин, чакай!
— Как върви изгубената любов? — попитах.
Засегнах болното му място, без да знам. Той освободи гнева от клетката.
— Какво значи това? — изръмжа.
— Знаеш ли, Навин, харесвам те, но точно сега не му е времето да ми се цупиш.
Продължих сам, но когато стигнах до мотора отвън на широката улица, където децата
още играеха, някой бързо и безшумно изникна зад гърба ми.
Завъртях се, стиснах нечие гърло с едната ръка, с другата извадих ножа и чак тогава
разбрах, че е Карла.
— Спипа ме, Шантарам — каза тя, щом я пуснах.
— Винаги те спипам.
Тя не се отдръпна от мен. Прихванах я през кръста.
— Ако се прокрадваш така зад хората, ще си навлечеш ядове.
— Ядове? Говориш като в американски филм.
— Ако знаеш само в какъв американски филм съм се вкарал тая вечер.
— Това ще ме отърве ли от ядове?
— Не, най-вероятно. Може би трябва да ти сложа звънче на гривната.
— Може би трябва — измърка тя.
Целунах я и се опрях на мотора, молех се тя никога да не ме изостави.
— Охо! — възкликна тя и се измъкна. — Готов си да нападнеш Троя, а корабите не са
влезли още в пристана!
— Каквото и да значи това — казах, — можеш ли да го обясниш в хоризонтално
положение?
— У нас, където живея сега, или у вас, където живееш сега? — разсмя се тя.
— Все едно, но да е, където се живее сега — отвърнах. Тя се разсмя отново.
— Не се изразих както трябва — побързах да уточня. — Не сме били заедно, откакто
бяхме горе на планината. Не ти ли се струва много време? На мен ми се струва страшно
много.
Все едно разказвах вицове — тя се смееше все по-силно след всяка моя дума. Дори ме
замоли да спра, защото се задави от смях.
— Карла, побъркваш ме! Нали знаеш онова чувство, когато нещо те кара да се чувстваш
напълно прав? С теб се чувствам точно така.
Тя спря да се смее и ме изгледа от глава до пети. Не знам кое точно караше хората да ме
измерват с поглед от глава до пети, но ми се случваше често.
Целуна ме. И аз я целунах. В мен се изсипа дъжд, вълни ме разклатиха, а там някъде, вътре в мен, на онова място, където танцувахме, стана още по-хубаво: тя ме целуваше.
После ме зашлеви.
— По дяволите! Това пък защо?
— Стегни се — каза тя. — Мислех, че този разговор сме го водили. Казах ти. Тази игра
или я играем заедно, или играя сама. Изборът е твой, не мой.
— Става. Съгласен. А каква е играта?
— Обичам те, Шантарам — каза тя, докато ми се изплъзваше. — Но в момента се
нуждая от Кавита. Имам план, който не мога да ти Разкрия, помниш ли? Тя ми е нужна и
трябва ти да си над всичко това, ти да си по-добрият.
Изтича обратно в бордея. Залаяха кучета.
Не разбирах нищо освен моята роля, а и за нея не бях много сигурен. Но поне знаех, че
съм се завърнал в Карлавил. Все още Усещах нейната плесница и нейната целувка.
ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЛЕД ТАЗИ НОЩ ДВЕ СЕДМИЦИ НЕ ВИДЯХ ОЛЕГ. Той временно си намери нов
диван, а Дивите — нова играчка. В деня, когато изчезна, хванах такси и прибрах
раздрънкания мотор, който остави край пътя. Поговорих малко на машината и я уверих, че
макар и сърцето ми да принадлежи на друга машина, в бъдеще ще я пазя, особено от руски
писатели. Тя ме прибра у дома без инциденти, двигателят през целия път пееше — храбър
мотоциклет, не смяташе да умира скоро.
Правех си дневните и вечерните обиколки, помагах на порядъчни хора със заеми и
събирах пари от непорядъчни длъжници, разменях с разни люде смешни шеги и още по-
смешни обиди, от време на време первах по ухото някой нагъл чейнчаджия, коленичех да се
моля редом с другите, подкупвах ченгета и бойци от Компанията за благословия отдолу, пусках дарения в кутиите на църкви и храмове за благословия отгоре, хранех просяци пред
джамиите, прогоних един нагъл сводник от моята зона, класирах се трети в състезание по
хвърляне на ножове, в което участвах, за да разбера кой е по-добър от мен — винаги е
полезно да го знаеш. И тъй, и иначе, златните дни преминаваха в сребърни нощи.
Един ден — две седмици след обонятелното дезертьорство на Олег — както шпорех
мотора към „При Леополд" с мисълта за техния ориз с къри и зеленчуци, сред движението