Сянката на планината

Глупаво беше. Аз бях живял в този бордей, не Кавита и тя нямаше на какво да ме научи

за него.

— Кавита, още май не можеш да се успокоиш, а?

— А трябва ли, каубой?

— Ей, подайте ми пикантното чътни — обади се Карла в опит да въдвори мир.

Подадох й го и за миг срещнах погледа й.

— Избяга, когато Лиса умря, и сега бягаш! — обвини ме Кавита.

— Добре бе, хайде излей го да ти олекне.

— Заплашваш ли ме? — Тя присви очи и ме изгледа злобно.

— Може ли истината да е заплаха? Просто ми се повдига от тия игри с вменяване на

вина. Дойдох в този град, понесъл своя кръст. Няма нужда да ковеш нов.

— Ти я уби! — изтърси тя. Не го очаквах.

— Кавита, стига вече — каза Карла.

— Мен изобщо ме нямаше тук. Дори не бях в страната. Случи се, докато ти беше на

вахта, Кавита.

Тя трепна. Заболя я. Не исках да я боли, а само да спре да ме изтезава. Очите й се наляха

със сълзи — снежните куполи от сълзи на вътрешния й свят.

— Аз я обичах! — каза тя и куполите се пръснаха. — А ти само я използваше, докато

чакаше Карла!

— Сега е идеалният момент предвидливо да прекратите това и да се съсредоточите

върху повода — обади се Карла. — Стига сте се карали и се дръжте като любезни гости. Не

сме дошли заради нас. Тук сме заради Дива, която също много изстрада.

Престорих се, че ям, а Кавита се престори на укротена. И двамата не издържахме.

— Ти, ти трябваше да умреш сам-самичък в онова легло! — изгуби самообладание тя.

— Стига, Кавита — прикани я Карла.

— Лин, нищо ли няма да кажеш?

— Стига, Кавита — повторих.

— Само това ли?

Понечих да стана, но Кавита ме дръпна за ръкава.

— Да ти кажа ли какво ми каза тя за тебе, докато се любеше с мен?

Трябваше да се овладея, но не успях.

— Виж какво, Кавита, ти работиш във вестник, който продава еликсири за белокожи в

страна, пълна с тъмнокожи! Говориш за околната среда, а вземаш пари от петролни и

въгледобивни компании за реклама. Поучаваш тия, дето носят палта от истинска кожа, а

приемаш реклами от вериги, които продават месо от клетъчно отглеждани пилета и

хамбургери, натъпкани с хормони. Икономистите ви прощават на банкерите, каквито и да ги

вършат, коментарните ви статии не отразяват чуждите мнения, а критиката ви е като муха, кацнала върху слон, нищо повече. Жените от вашите страници са безмозъчни куклички, а

мъжете — всемъдри. Колкото престъпления разгласявате, толкова и потулвате, водили сте

кампании срещу невинни само заради рейтинга, това го знаем и двамата. Я слез малко от

трона и ме остави на мира.

Тя ме погледна с решителност, която не разкриваше нищо, но може би и нямаше с какво

да ми излезе насреща, защото си замълча.

Станах, извиних се и тръгнах сам през бордея. Навин ме настигна на една пътека, край