Сянката на планината

— Обаче ако все още бях със старата Дива, която ме удряше в топките всеки път, щом се

изправя, това нямаше как да се случи.

— Вземи новата Дива със себе си на срещата. Бенисия може да я хареса. А Дива обича

украшения.

— Бенисия няма предвид такава среща.

— Откъде разбра?

— По очите! Тя направи… Тя беше… Трябваше да си там, за да разбереш, но няма

грешка! Наумила си е нещо повече от излизане.

— И ти се съгласи?

— Казах ти, увлякъл се бях.

— Откажи облога.

— Не мога! Твърде много хора са заложили страшно много пари на тая гонка. Трябва да

дам всичко от себе си.

— Значи като излезеш с Бенисия, кажи й, че си влюбен в друга. Кажи й, че е било редно

да й го съобщиш, когато те е поканила на нещо повече от среща през никаба под формата на

тъмни очила.

— Чувствам се скапано — каза той.

— Няма защо да се чувстваш скапано. Спечели гонката и постъпи както трябва.

Той ме прегърна толкова силно, че сякаш стоях, потопен до гърдите в река, а водата ме

заливаше и аха-аха щеше да ме събори. Стрелна се навън през вратата.

— Ще се видим там! — подвикна и хукна надолу по стълбите.

— Чакай! — извиках и той спринтира обратно догоре.

— Онова момиче — приятелката на Винсън, Ранвей.

— Да — каза той и застана на един крак: елен, готов да се впусне в бяг. — Той е с Дидие

в офиса.

— Тя е и моя приятелка. Ако тръгнеш да я търсиш, търси я по разни духовни места. Аз

бих започнал оттам.

— Духовни места, значи. Ясно. Друго?

— Не. Тичай.

Той подскочи и се затича надолу по стълбите.

Кой знае защо ми се прииска да затворя вратата, да врътна ключалките, да си почистя

пистолета, да си наточа ножовете, да пиша и така да се напия, че да пропусна гонката. В този

миг не желаех да знам нищо за ничия чужда любовна драма.

Станах и отидох до вратата, но точно тогава Винсън ме изпревари.

— Имаш ли минутка?

— Мамка му, пич, че кой няма минутка? И изобщо някой вярва ли, че няма да продължи

много повече? Зарежи самоподценяващата си пасивна агресия на прага и влез, паркирай си

трупа на дивана на Олег, пий една бира и ми кажи какво става в главата ти — или пък в

главата на Олег, ако решиш да гадаеш.

— Ама и ти си в едно настроение — каза той, докато сядаше. Подхвърлих му една бира.

— Хубав диван — отбеляза той. — Кой е Олег?

— Казвай какво има?

Той заговори за нея, за момичето от северните земи с ледените късчета в очите.

Обвиняваше се, че е прекалявал с грижите си за нея и тя се е чувствала като затворник, че е

сдържал обичта си, и за всички останали свои грешки.

— Човече, затворникът си ти — казах. — Аз ли?

— Ти си прикован към това, което вършиш, а тя е волна птица.

— Какво искаш да кажеш?

— Не искам да говоря за Ранвей, щом нея я няма и не може да се включи в разговора. Но

ще ти кажа само, че според мен е много чувствителна и онова, което вършиш, я наранява