Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Без съмнение, но за това, което съм направил през тая нощ, не съм длъжен да давам никому сметка. Не сте ли и вие на моето мнение, господин Дьо ла Хей?
— Моля ви, не ме питайте за мнението ми, защото не знам нищо. Но искам да ви кажа, че общественото мнение не бива да се пренебрегва до такава степен. Нежната любов, която изпитвам към вас, ме кара да се загрижа от тази мълва.
— На какво се дължи, че на господин Брагадино, който положително ме обича по-нежно, отколкото вие, тази мълва не причинява никаква грижа?
— Аз ви уважавам, но съм научил от собствен опит да се страхувам от клеветата. Говори се, че за да си присвоите едно момиче, което живее при своя вуйчо, един почтен свещеник, вие сте платили на една жена, за да се представи като нейна майка и да използува помощта на съвета, за да получите момичето. Разсилният от съда на съвета се кълне, че вие сте били с мнимата майка в гондолата, когато в същата е дошло момичето. Говори се, че документът, въз основа на който са иззети мебелите на почтения духовник, бил подправен и ви укоряват, че сте използували най-висшето държавно учреждение като оръжие за това престъпление. Най-после говори се: дори и да се ожените за момичето (което непременно трябва да стане), то членовете на съвета все пак няма да се успокоят, понеже сте употребили непозволени средства за постигане на вашата цел.
— Това беше една много дълга реч, господине — казах му хладно, — но нека ви кажа, че един разумен човек, който е чул една криминална история с толкова много блудкави подробности, не е вече разумен, ако повтаря това, което е чул; защото, ако историята е клеветническа, той става с това съучастник на клеветника.
След този начин на приключване, от който йезуитът се изчерви и чието действие възхити моите приятели, го помолих с твърдо изражение да бъде съвсем спокоен за мен; той може да бъде убеден, че познавам законите на честта и че имам толкова разум, за да мога да се държа добре. Той би трябвало само да остави хората да говорят за мене точно така, както аз правя това, когато чуя лоши езици да говорят за него.
Историйката забавлява града в продължение на пет или шест дни; след това случката се забрави.
Но понеже не отидох никога в Лузия и не отговорих на нито едно от писмата, които г-жа Маркети ми писа, не предадох също на нейния пратеник парите, за които ме молеше, то тя се реши на една стъпка, която може би не би останала без последствия, но за щастие все пак няма такива.
Един ден, когато седях още на масата с моите трима приятели, Дьо ла Хей и трима други гости, при мен дойде Игнацио, разсилният от съда на строгия трибунал на държавните инквизитори. Той ми каза учтиво, че рицарят Контарини дел Цофо желае да говори с мен и в този и този час ще бъде в къщата си в Мадона дел Орто. Аз станах и с един поклон му казах, че няма да пропусна да изслушам заповедите на Негово Превъзходителство.
Нямах понятие какво можеше да иска високопоставеният господин от моята скромна личност. Във всеки случай посланието ни разтревожи, защото господинът, който желаеше да ме види, беше държавен инквизитор, а това са птици, които рядко означават нещо добро. Господин Де Брагадино, който като член на Съвета на десетте е бил също държавен инквизитор и познаваше навиците на тези господа, ми каза, че няма защо да се страхувам.
Игнацио не беше в униформа, явно не е дошъл като пратеник на строгия трибунал.
— Господин Контарини иска да говори с тебе само като частно лице, ето защо ти предава да отидеш в неговия палат, а не в служебното му помещение. Той е един строг, но справедлив старец. Ти трябва да говориш откровено с него и преди всичко да изложиш истината; защото, ако я отричаш, излагаш се на опасността да влошиш положението си.
Този съвет ми хареса и ми беше необходим. Точно в определеното време отидох у държавния инквизитор. Негово Превъзходителство седеше на един стол и ме разгледа от горе до долу в продължение на една минута, без да каже нито дума. След това позвъни и заповяда на своя прислужник да въведе двете жени, които бяха в съседната стая. Сетих се веднага за какво се отнася и видях без никаква изненада да влизат майка Маркети и нейната дъщеря. Негово Превъзходителство ме попита дали познавам двете жени.
— Сигурно ги познавам, уважаеми господине, тъй като едната ще стане моя жена, щом със своето поведение ме убеди, че е достойна за тази чест.
— Нейното поведение е добро, тя живее при майка си в Лузия. Вие сте ги измамил. Защо отлагате женитбата? Защо не я посещавате? Вие не отговаряте на нейните писма и я оставяте в притеснено положение.