![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма смисъл — каза безнадеждно. — Всичко е твърде далече. Никой в Джамаилия няма да се вдигне за моята кауза. Враговете ми са твърде много. Ще бъда продаден и заколен като празнично агне. — Той завъртя очи и се взря в нея. — Виждаш ли, Малта, не всичко може да се разреши с твоята Търговска етика за купуване и продаване.
Внезапно в ума ѝ разцъфна идея.
— Но какво, ако може, велеславни сатрапе? — Тя се приведе напрегнато. — Ако успея да спася теб и трона ти с моята Търговска етика, какво ще спечеля аз?
— Не можеш, така че защо изобщо да го обмисляш? — Косго ѝ махна с вяла ръка. — Върви си. Глупавата ти идея за разходка сред студа на палубата ме изтощи. Сега ще спя.
— Не, няма — дръзко му отвърна Малта. — Ще лежиш буден и ще се самосъжаляваш. Така че вместо това приеми предизвикателството ми. Казваш, че не мога да те спася. Аз мисля, че мога. Предлагам да се обзаложим. — Тя вирна брадичка. — Ако те спася, ще бъда спасена заедно с теб. Ще ми дадеш длъжност като…
— О, недей да искаш да бъдеш моя придворна съветничка. Ще е твърде унизително. Със същия успех можеш да ме помолиш да се оженя за теб.
В нея припламна искрица гняв.
— Уверявам те, не бих се принизила чак дотам. Не. Ще назначиш мен и семейството ми за твои представители в Бингтаун и Дъждовните земи. Ще припознаеш Бингтаун и Търговците като независима единица. На семейството ми, на рода Вестрит, ще бъде дадено специалното право да представляват джамаилските интереси в Бингтаун. — Лека усмивка изгря на лицето ѝ, докато пълната брилянтност на идеята ѝ не засия в съзнанието ѝ. С подобно постижение щеше да може да се завърне в Бингтаун. Никакъв белег или позор нямаше да останат запомнени при наличието на подобна победа. Щеше да е решителната сделка, най-добрата размяна, която някой търговец бе сключвал някога. Дори на баба ѝ щеше да ѝ се наложи да се гордее с нея. Семейството на Рейн даже можеше…
— Искаш целия Бингтаун за себе си! Този облог е нелеп!
— Дали? Предлагам ти и трона, и живота ти в замяна. — Тя килна глава. — Независимостта на Бингтаун и без това на практика е налице. Само ще признаеш онова, което вече съществува, и ще направиш възможно Джамаилия и Бингтаун да продължат в приятелски взаимоотношения. Да изгубиш този облог ще означава само, че ще трябва да предприемеш този така или иначе мъдър начин на действие.
Той се взираше в нея.
— Чувал съм и преди да се говори в полза на това. Не съм сигурен, че съм съгласен. Но как ще ми върнеш свободата и трона?
— Покажи ми моята изгода и аз ще открия начин. — Тя се усмихна. — Съгласен ли си?
— О, съгласен съм — нетърпеливо се сопна сатрапът. — И без това този облог е нелеп и нямаш никакъв шанс да го спечелиш. Защо пък да не се съглася?
— И ще ми съдействаш да го спечеля — натисна тя.
Той се навъси.
— И как трябва да направя това?
— Като се стремиш да се представиш на нашите пленители както ти кажа и като се съгласиш с онова, което ще им кажа. — В нея се трупаше вълнение. Фаталистичното поражение, което бе изпитвала по-рано тази вечер, се бе изпарило. Значи всичко, което ѝ оставаше на разположение, беше умът ѝ. Вероятно това беше всичко, от което изобщо се бе нуждаела.
— Какво възнамеряваш да им кажеш?
— Още не съм сигурна. Но ти ме накара да се замисля, когато каза, че в Джамаилия няма никой, който да има полза от връщането ти на власт. — Тя замислено задъвка устната си. — Мисля, че трябва да открием начин, по който най-вече самите пирати да спечелят от връщането ти на власт.
Глава двадесет и девета
Жените на Кенит
Помнещата и Молкин не спореха. На Шривър почти ѝ се искаше да го правеха. Това щеше да означава, че поне единият от тях бе достигнал решение. Вместо това те обсъждаха до безкрай какво се беше случило, какво можеше да се случи и какво можеше да означава. През приливите, откакто плетеницата на Молкин бе отказала да убие другия кораб, змиите се бяха влачили след Мълния и чакаха да видят какво ще последва. Самата Мълния почти не им говореше, въпреки натякващите въпроси на Помнещата. Сребърното същество изглеждаше погълнато от някаква собствена дилема. Губеща търпение заради нерешителността, сдържаността ѝ се олющваше като остаряла кожа. С всеки следващ прилив тя изпитваше чувство на загуба. Времето течеше и оставяше змиите след себе си. Тя губеше сила и телесна маса. И по-лошото беше, че не можеше да задържи мислите си ясни.
— Стопявам се — каза на Сесурея, докато се полюшваше заедно с морето. Бяха се закотвили един до друг за през нощта. Течението тук беше леко неприятно; непрекъснато разбъркваше тинята и правеше водата мътна. — Прилив след прилив следваме този кораб. Докога? Молкин и Помнещата винаги плуват в сянката ѝ и говорят само помежду си. Токсините, които изпускат към корпуса на кораба, имат особен вкус и не ни носят плячка. Многократно ни обясняват, че трябва да сме търпеливи. Търпение имам, но изгубих издръжливост. Докато стигнат до решение, ще съм твърде слаба да пътувам с плетеницата. Какво чака Молкин?