Съдбовният кораб [bg]

— Велеславни сатрапе, сигурна съм, че благородниците и баща ти са изпитвали нужда да предпазят наследника на Перления трон.

— Имаше такова време — поде той колебливо. На челото му се появи бръчка. — Като да си спомняш друг живот. Когато бях момче, яздех и ходех на лов със соколи. Една година, когато бях на осем, предизвиках вълнение, след като се включих в Летните надбягвания. Надпреварвах се с други момчета и млади мъже от Джамаилия. Не спечелих. Въпреки това баща ми ме похвали. Но аз бях съкрушен. Разбираш ли, не знаех, че мога да загубя… — Гласът му затихна, но Малта почти можеше да види напрегнатостта на мислите му. — Те, виждаш ли, бяха пропуснали да ме научат на това. Можех да го науча, докато бях млад. Но те отнемаха нещата, в които не успявах, и хвалеха всеки мой успех сякаш беше нещо възхитително. Всичките ми учители и съветници ме уверяваха, че съм чудо, и аз им повярвах. Само че започнах да виждам разочарованието в очите на баща ми. Когато бях на единадесет, започнах да опознавам мъжките удоволствията. Благородници и чуждестранни сановници ми подаряваха хубави вина, примамливи смеси за пушене и обиграни жени и аз вкусих от всичко. И, о, как преуспявах с тях. Правилната смес за пушене, правилното вино, правилната жена може да направи всеки мъж брилянтен. Знаеше ли? Аз не го знаех. Мислех си, че всичко е заради мен. Блестящ като величественото бижу на цяла Джамаилия. — Той рязко се извърна от морето. — Върни ме обратно вътре. Сгреши. Тук е студено и противно.

— Разбира се, велеславни сатрапе — промълви Малта. Тя му предложи ръката си и той я прие, треперещ от студа, като се облягаше на нея през целия път обратно до каютата му.

След като влезе в стаята, остави наметалото да се смъкне на пода. Покатери се в леглото си и придърпа високо завивките.

— Иска ми се Кеки да беше тук — потръпна той. — Тя винаги успяваше да ме стопли. Когато друга жена не успяваше да ме развълнува, тя успяваше.

— Ще те оставя да почиваш, велеславни сатрапе — припряно се извини Малта.

Гласът му я спря при вратата.

— Какво ще стане с мен, Малта? Знаеш ли?

Прямият въпрос я спря.

— Не зная, милорд — смирено призна тя.

— Ти знаеш повече от мен. За първи път, откакто станах сатрап, мисля, че разбирам какво се предполага да правят компаньонките на трона… малко от моите го правеха. Трябва да знаят подробностите на онова, за което не ми е останало време или възможност да науча. И трябва да бъдат искрени. Не ласкаещи или тактични. Искрени. Затова кажи ми. Какво е положението ми? И какво ще ме посъветваш?

— Аз не съм придворна съветничка, сатрап Косго.

— Напълно вярно. И никога няма да бъдеш. Независимо от това засега ще трябва да изпълняваш длъжностите на такава. Кажи ми. Какво е положението ми?

Малта пое дълбоко дъх.

— Предполага се да си подарък за краля на Пиратските острови Кенит. Капитан Ред мисли, че Кенит ще те даде за откуп на онзи, който предложи най-висока цена, но дори това не е сигурно. Ако Кенит го направи и ако всичко, което можеш да му донесеш, са пари, за него няма да има значение дали купувачът е твой приятел или враг. Капитан Ред ме призова да разбера кой от благородниците ти ще предложи най-много за теб.