Съдбовният кораб [bg]

Малта мълчеше.

— Значи никой няма да те откупи? — попита тихо.

Той отново се засмя и този път смехът му беше още по-крехък.

— О, със сигурност ще бъда откупен, както и ти заедно с мен. Ще бъдем откупени от онези, които най-силно се нуждаят да изчезна без свидетели. — Сатрапът се завъртя към стената. — Ще бъдем откупени от онези, които ликуваха най-шумно при отплаването на кораба ми от Джамаилия. От онези, които заговорничиха да ме изпратят на това злощастно приключение. Не съм глупав, Малта. Бингтаунските Търговци бяха прави: имаше заговор и той трябва да е включвал благородници и калсидски дипломати, дори Нови Търговци. Те захапаха ръката, която ги храни, защото всеки си мислеше, че веднъж щом тази ръка бъде премахната, всеки може да претендира за лъвския пай.

— Тогава те ще се боричкат над това разделение дори и сега — осмели се Малта. — Всичко се свежда до сделка. Баба винаги казваше: „Виж кой има най-голяма изгода.“ — Малта свъси вежди, пренебрегвайки подръпването на кожата около белега ѝ. — Тя ми каза, че когато искаш да се включиш в сделка, която сключват други, трябва да търсиш онзи, който печели най-малко. Подсили претенцията му и той ще те приеме за партньор. Така че кой ще спечели най-малко от свалянето ти от трона?

— О, хайде стига! — Той звучеше отвратен, докато отново се завърташе към нея. — Това е унизително! Ще сведеш живота ми и съдбата на трона до разправиите на търговци — изсумтя презрително. — Но какво друго да очаквам от дъщеря на Търговка? Целият ти живот е бил купуване и продаване. Без съмнение майка ти и баба ти са гледали на краткотрайната ти красота като на нещо, което да използват за разменна монета. Търговецът Рестарт със сигурност мислеше така.

Малта застана по-изправено. Не заговори, докато не се убеди, че се владее. Бронята ѝ, реши тя, трябваше да е непроницаема за подобни подигравки.

— Търговците се пазарят за стоки. Сатрапите и благородниците се пазарят за власт. Ти, благородни, велеславни сатрапе, се заблуждаваш, ако мислиш, че има голяма разлика в интригите.

Косго не изглеждаше впечатлен, но не оспори заключението ѝ.

— Е, тогава, за да отговоря на въпроса ти: всички имат изгода от отсъствието ми. Или поне всички благородници с пари или влияние.

— Тогава това е отговорът. Вземи предвид онези без пари или влияние. Те са твоите съюзници.

— Ах, колко прекрасни съюзници. С какво ще купят свободата ми? С пръчки и камъни? Тор и прах?

— Преди да обмислиш как ще купят свободата ти, трябва да помислиш каква ще е ползата им. Накарай ги да видят, че ще е в тяхна полза да те освободят, и те ще намерят средствата. — Тя разхлаби плаща си и седна в края на леглото. Сатрапът седна в леглото, за да застане лице в лице с нея. — Мисли сега.

Сатрапът на цяла Джамаилия облегна глава назад върху стената. Бледната кожа и тъмните кръгове под очите го караха да изглежда по-скоро като тежко болно дете, отколкото като разтревожен владетел.