Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Оказа се, че ставащото само през двама души от него няма никакво значение за него самия. Светът му се сви само до неприятеля отсреща и мъжа и жената от двете му страни. За кратките мигове, в които редицата застъпващи се щитове се движеше плавно като един човек, той имаше усещането, че е част от нещо много по-голямо от него самия. Нещо много по-силно, почти всемогъщо. Това бе най-опияняващото чувство за целия му живот. Нещо, за което дори не бе подозирал, че може да съществува в света. Почти незабавно той се пристрасти към силата му.

Нямаше представа колко време е минало. Само усещаше изтощение, каквото не си беше и представял. Всичко бе изцедено от него в уплашеното усилие на раздумкалото се да живее сърце. И все пак той вземаше отнякъде сила да вдигне щита още веднъж, да замахне и да отбие удара. Да направи нещо различно би означавало смъртта му. Най-накрая, в някакъв розовеникав здрач, той усети как натискът срещу него отслабва. Фаларските войници се разделяха, обръщаха се и бягаха. Арбалетните стрели ги удариха в помитаща вихрушка, като носещи се отгоре тъмни криле. Наит потръпна и се олюля, когато няколко стрели удариха щита му. Отвори уста, за да се оплаче, но не последва звук.

Пред него мъжете и жените от Гражданското доброволческо опълчение на Унта се боричкаха по откритото, застлано със загинали поле.

— Надясно! Надясно! — донесе се изревана заповед. Строят се обърна, а броните задрънчаха.

— Напред!

През образите на мърдащите, стрелкащи се нередовни войници, Наит можеше да види само високите щитове и шлемове на Златните моранти, приближаващи се с бавната си отмерена стъпка. После в тръс откъм челото се появи имперската пехота. Поделение имперска конница се завърна с гръм, а посред тях се люлееше високото знаме на Меча.

Главната имперска фаланга беше разкъсана.

И ето че поделението на Славния зъб, със самия него по средата, се движеше, за да запълни пробива. Наит усети как плътта му се свива от предстоящия сблъсък.

— Стой!

Строят замръзна; краката удариха като един.

— Наляво!

Те се обърнаха.

— Смяна!

Редиците се отместиха и минаха една покрай друга. Наит се намери три редици след челната. Огромна тежест слезе от раменете му и изведнъж той можеше да диша. Чувството обаче бе кратко — знаеше, че ако нещата потръгнат зле, скоро отново ще дойде неговият ред.