Каменният кръг [bg]

— Не се удави, а? — попита той, като разроши мократа коса на Джейми със свободната си ръка. — Не знам защо се хвърли заради дребното копеле, но беше много смело. Ще ти сваря хубав бульон от опашката, да не се простудиш — обеща той и отмина, като планираше менюто на глас.

— Защо го направи? — попитах. — Имам предвид господин Уилъби.

Джейми поклати глава и издуха нос в края на ризата си.

— Проклет да съм, ако знам. Сигурно е искал птицата, но нямам представа защо. Да я изяде, може би?

Мърфи чу това и се извърна смръщен от стълбата.

— Пеликаните не се ядат — каза той, като клатеше неодобрително глава. — Имат вкус на риба, както и да ги сготвиш. И Бог го знае тоя какво прави тук; те са крайбрежни птици. Сигурно го е довяла буря. Не ги бива да летят. — Плешивата му глава изчезна в неговото селение, като мърмореше щастливо за сушен магданоз и лют пипер.

Джейми се засмя и стана.

— О, да, сигурно е искал просто пера за писане. Хайде, сасенак. Помогни ми да си изсуша.

Той говореше шеговито, но още щом изрече това, лицето му застина. Погледна бързо към десния борд, където екипажът се караше и буташе над останките от акулата, а Фъргъс и Марсали предпазливо оглеждаха отрязаната глава, която зееше зъбата на палубата. После очите му срещнаха моите в съвършено разбиране.

След трийсет секунди бяхме в каютата му. Студените капки от косата му валяха по раменете и се плъзгаха по гърдите ми, но устата му беше гореща и нетърпелива. Твърдите извивки на гърба му сияеха топли през мократа риза върху тях.

— По дяволите! — каза той задъхано, като се отдръпна, за да свали панталоните си. — Господи, залепили са се за мен! Не мога да ги махна!

Сумтеше през смях и дърпаше вървите, но водата ги бе превърнала в неразрушим възел.

— Нож! — казах аз. — Къде има нож? — И аз изсумтях през смях, докато го гледах как трескаво се бори с мократа риза над панталоните. Започнах да ровя из чекмеджетата на писалището му и да разхвърлям листа хартия, шишенце с мастило, кутия с енфие — всичко друго, но не и нож. Най-близкото до нож беше пособието за отваряне на писма от слонова кост, което имаше формата на сочещ показалец.

Грабнах го и се опитах да отрежа вървите.

Той извика притеснено и отстъпи.

— Господи, внимавай, сасенак! Няма да ти е от полза, ако ме кастрираш, докато ми сваляш гащите!

Полуобезумели от желание, това ни се стори толкова смешно, че се превихме от смях.

— Ето! — Той ровеше из хаоса на койката си и извади триумфално кинжала. След миг вървите бяха прерязани и панталоните лежаха на пода.