Каменният кръг [bg]

На следващия ден разбрахме за какво му е бил пеликанът на господин Уилъби. Открих го на кърмата, птицата беше кацнала на един сандък до него, а крилете ѝ бяха привързани към тялото с ивици плат. Тя ме изгледа злобно с кръгли жълти очички и щракна предупредително с човка.

Господин Уилъби издърпваше въженце, на което бе закачена малка, гърчеща се лилава сепия. Откачи я и я поднесе пред пеликана, като каза нещо на китайски. Птицата го изгледа с дълбоко подозрение, но не помръдна. Той бързо хвана човката ѝ, отвори я и хвърли вътре сепията. Изненадан, пеликанът преглътна конвулсивно.

— Хао-ляо — похвали го господин Уилъби и го погали по главата. Видя, че го гледам, и ми кимна да се приближа. Аз го направих, без да откъсвам очи от кривата човка.

— Пин Ан — каза китаецът, като сочеше пеликана. — Кроткият. — Птицата вдигна малко гребенче от бели перца, сякаш наостри уши при произнасянето на името ѝ, и аз се засмях.

— Наистина ли? Какво ще правиш с него?

— Ще го уча ловува за мен — каза делово китаецът. — Ти гледа.

И гледах. След още малко сепии и едва-две рибки, които улови, за да храни пеликана, господин Уилъби откъсна още една ивица плат от края на дрехата си, и я върза на врата на птицата.

— Не иска задави — обясни. — Не гълта риба. — После върза едно тънко въженце за тази яка и ми даде знак да отстъпя назад, дръпна бързо и освободи превръзките, които задържаха крилете на птицата.

Изненадан от внезапното освобождаване, пеликанът се поклати напред-назад върху сандъка, плесна с огромните си костеливи криле и се стрелна в небето сред вихър от пера.

Пеликан на земята е комична гледка, грозно, ъгловато създание, широки перки и крива човка. Но летящ над водата пеликан е истинско чудо, грациозно и примитивно, смайващо като птеродактил сред по-изящните форми на чайки и буревестници.

Пин Ан, кроткият, се издигна, колкото му позволи въженцето, опита да полети по-високо, но после, сякаш примирен, започна да кръжи в кръг. Господин Уилъби, присвил очи срещу слънцето, се въртеше бавно на палубата, сякаш държеше хвърчило. Всички моряци по такелажа и палубата наблизо спряха работата си и се загледаха с любопитство.

Внезапно като стрела, пеликанът сви криле и се гмурна във водата със силен плясък. Когато се появи на повърхността, сякаш леко изненадан, господин Уилъби започна да го дърпа обратно. Щом се озова на палубата, пеликанът не желаеше да се раздели с улова си, но накрая все пак китаецът успя да бръкне внимателно в кожестата торбичка на гушата му и извади една хубава дебела рибка.

Господин Уилъби се усмихна доволно на зейналия от изненада Пикар, извади малко ножче и разпори още живата риба през гърба. Като стискаше птицата с жилестата си ръка, той освободи яката ѝ с другата си ръка и ѝ предложи парченцето от рибата, което Пин Ан веднага клъвна от пръстите му и го преглътна.