Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Но той я хвана здраво за ръцете, изправи се и я сложи да стъпи на пода. Обичаше я и тя го обичаше, но не биваше да забравя, че му се беше искало и Елейн да целува вечно, когато си помислеше за нея, както и Авиенда. Каквото и да говореше Мин за Руарк и за другите айилци, лоша сделка беше направила тя в деня, в който се беше влюбила в него.
— Ти каза „половината“, Мин — тихо я попита той. — За какви видения не си ми казвала?
Тя вдигна очи и го погледна с нещо, което твърде много напомняше за безсилие, само дето не можеше да е безсилие, разбира се.
— Влюбена си в Преродения Дракон, Мин Фаршоу — промълви тя, — и не бива да го забравяш. Ти също, Ранд — добави тя и се отдръпна. Той я пусна — неохотно и нетърпеливо; не знаеше кое от двете. — В Кайриен си от половин седмица, а все още нищо не си предприел с Морския народ. Берелайн смяташе, че е крайно време да се поразтъпчеш. Остави ми писмо, в което ме моли да ти го напомням, само че ти не искаше да ме пуснат… е, все едно. Берелайн смята, че това по някакъв начин е важно за теб; твърди, че изпълняваш някакво тяхно пророчество.
— Всичко знам за това, Мин. Аз… — Мислил беше да остави Морския народ необвързан с него; доколкото бе могъл да разбере, за тях не се споменаваше в Пророчествата за Дракона. Но ако трябваше да позволи на Мин да остане до него, да й позволи да поеме рисковете и опасностите… Разбра, че тя е спечелила. Гледал беше как Елейн си отива със свито сърце, гледал беше как Авиенда си отива със стегнат на възел стомах. Не можеше да го направи отново. Мин стоеше и чакаше. — Ще отида на кораба им. Ще отида още днес. Морският народ може да коленичи пред Преродения Дракон в цялото му великолепие. Не допускам, че е имало дори надежда за нещо друго. Или те ще са мои, или ще ми станат врагове. Изглежда, винаги се получава така. Сега вече ще ми кажеш ли за онези свои видения?
— Ранд, би трябвало да проучиш що за хора са те, преди да…
— Виденията!
Тя скръсти ръце и го изгледа навъсено изпод дългите си клепки. Прехапа устни и погледна намръщено към вратата. После поклати глава и най-сетне каза:
— Всъщност има само едно. Преувеличих. Видях теб и още един мъж. Не можех да различа лицето нито на единия, нито на другия, но знаех, че единият си ти. Двамата се допряхте и сякаш се сляхте един с друг, и… — Устата й се присви загрижено и тя продължи много тихо: — Не знам какво означава това, Ранд, освен че единият от двама ви умира, а другият остава жив. Аз… Защо се хилиш? Това не е шега, Ранд. Не знам кой от двамата умира.
— Хиля се, защото току-що ми каза страшно добра вест — отвърна той и я докосна по бузата. Другият мъж трябваше да е Луз Терин. „Не съм просто някой безумец, който чува гласове“ помисли си той ликуващо. Единият оживяваше, другият умираше, но той отдавна знаеше, че ще загине. Поне не беше луд. Или не толкова луд, колкото се боеше. Оставаше само необуздаемият нрав, който трябваше някак да сдържа. — Разбираш ли, аз…
Изведнъж усети, че не се е спрял с едното докосване, а е обгърнал лицето й с шепи. Отдръпна ги като попарен. Мин присви устни и го изгледа с упрек, но той нямаше да си позволи да се възползва от нея. Щеше да е честен с нея. За щастие, коремът му изръмжа силно.
— Трябва да хапна нещо, щом като ще се срещам с Морския народ. Ей там имаше един поднос…
Мин изсумтя силно, докато той й обръщаше гръб, но веднага след това се усмихна.
— От баня имаш нужда, щом като ще се срещаш с Морския народ.
Щом разбра какво става, Нандера закима радостно и отпрати Девите на бегом. И се наведе до Мин и й прошепна:
— Трябваше да те пусна още първия ден. Исках да го сритам, но никога не е късно да сриташ Кар-а-карн. — Ако се съдеше по тона й, можеше да го направи като нищо. Говореше тихо, но не толкова, че Ранд да не може да я чуе. Сигурен беше, че е нарочно: твърде рязко го изгледа, за да не е.
Девите домъкнаха сами огромната бронзова вана и замятаха пръсти в ръчния си говор, след като я поставиха — смееха се и бяха твърде възбудени, за да оставят слугите на Слънчевия палат да свършат работата, както и да донесат върволицата ведра с гореща вода. Ранд едва ги убеди да се съблече сам. Колкото до това, едва ги убеди и да се умие сам, въпреки че не успя да попречи на Нандера да му насапуниса главата. Светлокосата Сомера и рижата Инайла настояха да го обръснат, след като седна до гърдите във ваната, и го направиха толкова съсредоточено, сякаш се бояха да не му срежат гърлото. Свикнал беше на това от други такива моменти, когато отказваха да му дадат четката и бръснача в ръцете. Свикнал беше вече и с Девите — да стоят и да го гледат, да му предлагат да му изтрият гърба или краката, да мятат ръце в безмълвния си говор, все още възмутени от гледката как някой седи във вода. Успяваше все пак да се отърве от някои, като ги отпращаше да занесат заповедите му.