Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Мисля, че е станала по-малка. Напуснем ли веднъж Ужасните земи, може да се изцери и сама.
— Сигурен ли си?
Мъжът рязко поклати глава.
— Казах „може“. Сега си лягай, Сузана. Трябва да си починеш.
— Добре, но този път не ме оставяй да спя до късно. Искам да изпълня своята част от караула.
— Добре. Сега заспивай.
Тя го послуша и сънят я връхлетя още преди да затвори очи.
ДЕСЕТ
Намира се в Сентрал Парк и е толкова студено, че вижда дъха си. Небето е съвсем бяло — снежно небе, — ала на нея й е топло. Не, просто няма как да й е студено с палтото от еленова кожа, гамашите, елечето и собственоръчно ушитите от нея ръкавици. На главата й също има нещо, което топли ушите й — тя го сваля, изгаряща от любопитство, и вижда, че това е скиорска шапка, ала изработена от същия материал като останалата част от облеклото й. Платът е боядисан в червено и зелено, а отпред пише „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“.
Сузана е озадачена. Можеш ли да имаш déjà vu насън? Очевидно да. Тя се оглежда наоколо и вижда Еди и Джейк, които й се усмихват. Гологлави са и тъмнокожата жена осъзнава, че това, което държи в ръцете си, е комбинация от шапките, които носеха в друг неин сън. Внезапно изпитва невероятен възторг, сякаш току-що е решила някаква нерешима задача — изчислила е квадратурата на кръга или е открила най-голямото просто число (това е само за Блейн влака, дето мамата си трака — направо мозъчна атака).
На пуловера на Еди пише „АЗ ПИЯ НОЗ-А-ЛА!“
А на този на Джейк — „АЗ КАРАМ «ТАКУРО СПИРИТ»!“
И двамата държат в ръце чаши с горещ шоколад — от онзи mit schlag отгоре, поръсен с индийско орехче.
— Кой свят е това? — пита ги тя и в същия миг осъзнава, че наблизо пеят „Тиха нощ, свята нощ“ и „Какво дете е това“.
— Трябва да го оставиш да продължи сам — казва Еди.
— Да, и трябва да се пазиш от Дондейл — добавя Джейк.
— Не разбирам — отговаря им Сузана и им показва шапката си. — Това не е ли ваше? Не беше ли на главите ви?
— Ако я искаш, вече е твоя. — Еди й подава чашата си. — Заповядай, донесъл съм ти горещ шоколад.
— Никакви двойници повече — изрича Джейк. — Това е само една шапка, ако не виждаш.
Преди да може да отговори, от небето се чува някакъв глас и сънят започва да се разпада.
— ДЕВЕТНАЙСЕТ — казва гласът. — Това е ДЕВЕТНАЙСЕТ, това е ЧИССИТ.
С всяка следваща дума светът става все по-нереален. Еди и Джейк стават полупрозрачни, а опияняващият аромат на горещия шоколад избледнява, заменен от мириса на пепел
( пепелявата сряда )
и кожа. Тя вижда, че устните на Еди помръдват, и си мисли, че той изрича някакво име, след което…
ЕДИНАЙСЕТ
— Събуди се, Сузана — рече Роланд. — Твой ред е.
Тя се надигна и се огледа наоколо. Огънят гаснеше.
— Чух го да обикаля наоколо — каза нейният дин, — но оттогава минаха няколко часа. Сузана, добре ли си? Сънуваше ли?
— Да — отвърна тя. — Този път имаше само една шапка и аз я носех.
— Не те разбирам.
Тя също не се разбираше. Сънят й вече избледняваше, както почти винаги става със сънищата, след като отворим очи. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че името, изречено от безмълвните устни на Еди, бе Патрик Данвил.
Пета глава
Джо Колинс от „Одд’с Лейн“
ЕДНО
Три седмици след съня за шапката три фигури (две големи и една малка) излязоха от горския масив, покрил хълмистата земя, и поеха през обширното поле. Едната от по-едрите фигури дърпаше другата, която бе седнала в някакво подобие на индианска шейна.
Ко тичаше напред-назад между Сузана и Роланд, а видът му издаваше повишена бдителност. Студеното време и постоянната диета от еленско месо явно му се отразяваше добре, защото бе загладил косъма. Местността, която прекосяваха в момента, в топлите дни навярно представляваше жизнерадостна, покрита с горски цветя ливада, ала сега бе погребана под сто и петдесет сантиметра сняг. Сега придвижването им беше по-лесно, тъй като се спускаха по склона, и Роланд се надяваше, че най-лошото е зад гърба им. Реално погледнато, преходът из Бялата шир не ги бе затруднил особено — поне досега. Имаше дивеч, дърва за огъня им, а в четирите случая, когато времето бе станало наистина отвратително, просто спряха и зачакаха виелиците да утихнат. Така и стана, макар че най-злата от снежните бури продължи над четирийсет и осем часа и когато отново поеха по Пътя на Лъча, откриха, че снежната покривка се е увеличила с още деветдесет сантиметра. На откритите места, където виещият вятър можеше да се развихри с пълна сила, преспите бяха големи като океански вълни; някои бяха толкова високи, че покриваха високите борове почти до върховете.