Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Джак прехапа устната си и кимна.
— Така е. Същото казах на Бъз в неделя. Не зная докъде са стигнали агентите с възстановяването на записите. Работех по друг въпрос.
— Добре тогава. — Уинстън се зачуди с какво друго би могъл да се занимава Райън, но пропъди неуместната мисъл. — Не мога да ви кажа как да оправите системата, обаче мисля, че мога да ви покажа как се е повредила.
Джак се обърна за момент, за да погледне телевизора си. „Водещите новини“ на Си Ен Ен току-що започваха тридесетминутното си издание с картина на живо от партера на нюйоркската фондова борса. Звукът бе намален докрай, ала коментаторката говореше бързо и на лицето й нямаше усмивка. Когато се обърна към тях, Грант беше отворил портативния си компютър и извикваше някакви файлове.
— С колко време разполагаме? — попита Уинстън.
— Нека аз имам грижата за това — отговори му Райън.
31.
КАК И ЗАЩО
Министърът на финансите Босли Фидлър не си позволяваше повече от три последователни часа сън след завръщането си от Москва и докато минаваше през тунела, свързващ Министерството на финансите с Белия дом, той криволичеше достатъчно, за да накара телохранителите си да се запитат дали скоро нямаше да му е нужна инвалидна количка. Председателят на Федералния резервен фонд едва ли беше в по-добра форма. Двамата отново имаха съвещание в кабинета на министъра, когато последва обаждането: „Зарежете всичко и елате!“ Твърде радикално даже за човек като Райън, който често спъваше действията на правителството. Фидлър му се нахвърли още преди да е минал през отворената врата:
— Джак, след двадесет минути ще участваме в телемост с централните банки на пет евро… Кой е този? — попита министърът на финансите и се спря, след като бе направил три крачки в стаята.
— Господин министър, казвам се Джордж Уинстън. Аз съм президент и изпълнителен директор на…
— Вече не сте. Продадохте я — възрази Фидлър.
— Пак заемам длъжността вследствие на последното събрание на оределия борд на директорите. Това е Марк Грант, един от директорите.
— Смятам, че трябва да чуем онова, което имат да кажат — каза Райън на двамата новодошли. — Господин Грант, започнете отначало демонстрацията си, моля ви.
— По дяволите, Джак, разполагам с двадесет минути. Вече и с по-малко — добави министърът на финансите, като погледна часовника си.
Уинстън едва не изръмжа, ала вместо това се обърна към него като към свой колега финансист:
— Фидлър, накратко положението е следното: пазарите бяха умишлено подринати чрез систематична и изключително майсторска атака и мисля, че за ваша радост мога да го докажа. Това интересува ли ви?
Министърът на финансите замига на парцали.
— Ами да.
— Но как… — понечи да попита председателят на Федералния резерв.
— Седнете и ще ви покажем — предложи Грант. Райън се дръпна и двамата висши служители застанаха от двете му страни, за да виждат компютъра. — Всичко започва в Хонконг…
Джак отиде до бюрото си, натисна едно копче и нареди на секретарката си да пренасочи телемоста към кабинета му в Западното крило. Като типична секретарка от Белия дом, тя изглади неуредиците по-добре, отколкото шефът й би го направил. Райън виждаше, че Грант е великолепен специалист и че вторият му опит да обясни ситуацията е дори по-резултатен от първия. Министърът и председателят на Федералния резерв пък бяха подходящи слушатели, които разбираха жаргона. Въпросите бяха излишни.
— Не мислех, че такова нещо е възможно — обади се председателят, след като минаха осем минути от изложението.
— Всички предпазни мерки, заложени в системата, целят предотвратяването на инциденти и залавянето на мошеници. На никой и през ум не му е минавало, че някой ще скрои подобно нещо. Кой би загубил нарочно толкова много пари?
— Някой, целещ се в по-голяма риба — обясни му Райън.
— Какво може да е по-голямо от…
Джак го прекъсна.
— Много неща, господин Уинстън. Ще стигнем до това по-късно. — Той извърна глава. — Бъз?
— Ще трябва да потвърдя тези неща с моите данни, но аргументите изглеждат доста убедителни. — Фидлър погледна към председателя на Федералния резерв.
— Знаете ли, дори не съм сигурен дали има нарушаване на закона.
— Забравете за това — рече Уинстън. — Истинският проблем не е изчезнал. Днес ножът е опрял до кокала. Ако Европа продължава така, ще настъпи повсеместна паника. Доларът пада свободно, американските пазари не могат да функционират, в по-голямата част от света ликвидността е парализирана и всички незначителни играчи ще го узнаят веднага, щом медиите разберат какво, по дяволите, става. Единственото, което осуетяваше това досега, е, че финансовите репортери бъкел не разбират от нещата, които отразяват.