Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Непременно. — Ямата се изправи и се насочи към вратата.
Хм. Чудеше се какво би казал баща му. Да приеме, означаваше да слезе от президентския стол на корпорацията си, но… Но какво? Какво не бе успял да завоюва в света на корпорациите? Не беше ли време да продължи нататък? Да се оттегли достойно, да навлезе в официалните професионални кръгове на родината си. А след като ситуацията с местното управление се прояснеше… Тогава? Тогава да влезе в парламента с голям престиж, понеже вътрешните хора щяха да знаят, нали? Хай, те щяха да знаят кой е служил истински на интересите на нацията и кой имаше по-големи заслуги даже от самия император Мейджи за издигането на Япония сред първите държави в света. Кога изобщо Япония бе имала политически лидер, достоен да ръководи народа й? Защо да не приеме полагащите му се почести? За всичко това щяха да са нужни няколко години, ала времето беше негово. Нещо повече, той притежаваше далновидност и смелост, за да превърне мислите в реалност. Сега единствено съмишлениците му в бизнеса знаеха за величието му, обаче това можеше да се промени и тогава името на фамилията му щеше да се помни не само с построените кораби, с телевизори и всякакви други неща. Не търговска марка, а име. Едно наследство. Това не би ли накарало баща му да се гордее?
— Ямата ли? — попита Роджър Дърлинг. — Финансов магнат, управлява голяма компания, нали? Може и да съм се натъквал на него по приемите, когато бях вицепрезидент.
— Е, той е нашият човек — рече Уинстън.
— Та какво казвате, че е направил?
Марк Грант разгъна компютъра си на президентското бюро, като този път непосредствено зад него стоеше агент от тайните служби и следеше всеки негов ход. Сега той не бързаше, защото Роджър Дърлинг за разлика от Райън, Фидлър и председателя на Федералния резерв съвсем не познаваше всички тънкости. Все пак той се оказа внимателен зрител, който прекъсваше лекцията, за да пита, нахвърля си няколко бележки и на три пъти помоли някои части да бъдат повторени. Накрая погледна към министъра на финансите.
— Бъз?
— Ще ми се хората ни да потвърдят информацията самостоятелно…
— Няма да им бъде трудно — заяви Уинстън. — Всяка една от големите търговски къщи ще разполага със записи, които почти не се различават от тези. Хората ми могат да помогнат в организацията.
— А ако е вярно, Бъз?
— Тогава, господин президент, ситуацията е по-скоро от компетенцията на доктор Райън, не от моята — отговори спокойно Фидлър. Облекчението му беше примесено с гняв поради мащабността на стореното. Двете външни лица в Овалния кабинет още не я схващаха.
Мисълта на Райън летеше. Той пренебрегна поредното обяснение на Грант как е станало всичко. Въпреки че на президента нещата бяха поднесени по-ясно и по-подробно от първите два пъти (от него би станало добър преподавател в бизнесучилище), важните моменти вече се бяха подредили в ума на съветника по националната сигурност. Сега имаше отговор на онова „как“ и той му показваше много. Този план е бил прекрасно замислен и осъществен. Сривът на Уолстрийт и нападението над самолетоносачите и подводниците не случайно станаха по едно и също време. Следователно ставаше дума за обмислен докрай план. При това план, който руската шпионска мрежа не разкри — факт, който непрекъснато се повтаряше в ума му.
„Функциониращата им мрежа е в японското правителство. Вероятно е съсредоточена върху апарата им за държавна сигурност. Тази мрежа обаче не можа да им даде стратегическото предупреждение за военната страна на операцията, а и Сергей Николаич още не бе свързал Уолстрийт с военноморската акция.“
„Разчупи модела, Джак — нареди си той. — Разчупи образеца.“ Точно тогава нещата му се поизясниха.
— Ето защо не са узнали — каза Райън почти на себе си. Все едно караше през стелеща се на места мъгла: навлизаш в ясен участък, сетне следва пак замъглен. — Всъщност правителството им изобщо няма дял в това. На практика са били Ямата и останалите. Ето защо искат да върнем в действие БОДИЛ. — Никой друг в залата не разбираше какви ги говори.
— Какво казваш? — попита президентът. Джак хвърли поглед на Уинстън и Грант, после поклати глава. Дърлинг кимна и продължи: — Значи всичко е било един голям план?
— Така е, сър, ала все още не го знаем целия.
— Как така? — учуди се Уинстън. — Те ни парализират, слагат начало на световна паника и вие твърдите, че има още?