Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Иначе щяха да работят в наша полза — включи се Грант отново в разговора. — Слава богу, източниците им засега си държат езика зад зъбите, но съм изненадан, че новината още не се е разчула напълно. — „Може пък медиите също да не искат да предизвикат паника“ — помисли си той.
Телефонът на Райън иззвъня и той го вдигна.
— Бъз, телемостът ти.
Физическото състояние на министъра стана очевидно, когато той се изправи. Мъжът залитна и сграбчи облегалката на стола, за да запази равновесие. Председателят на Федералния резервен фонд бе съвсем малко по-пъргав, а онова, което двамата току-що научиха, ги потресе изцяло, ако не друго. Да поправиш нещо, което се е повредило, е достатъчно трудна задача. Да поправиш нещо, което е унищожено нарочно и със зъл умисъл, едва ли можеше да е по-лесно. А нещата трябваше да бъдат оправени, и то скоро, иначе всяка една нация в Европа и в Северна Америка щеше да се сгромоляса заедно с тях в дълбок и мрачен каньон. За излизане от него щяха да са нужни години и много мъки, при това при най-добри политически обстоятелства, а дълготрайните политически усложнения от такава мащабна икономическа бъркотия не можеха да бъдат проумени на този етап, макар че Райън вече се ужасяваше от тях.
Уинстън се вгледа в лицето на съветника по националната сигурност и без особени трудности прочете мислите му. Собственото му главозамайване от откритието изчезна, след като вече предаде информацията на други. Трябваше да може да им каже нещо друго: как да оправят нещата. Всичката си интелектуална енергия обаче изчерпа, за да изгради защитата си пред обвинението, каквото и да беше то. Все още не бе му се отдало да разшири анализа си.
Райън видя всичко в очите му и кимна почтително с мрачна усмивка.
— Добре сте се справили.
— Вината е моя — промълви тихо Уинстън, за да не смущава телемоста, осъществяващ се на няколко крачки от тях. — Не трябваше да напускам играта.
— Веднъж и аз се измъкнах така, забравихте ли? — Райън седна пак на стола си. — Хей, от време на време всички се нуждаем от промяна. Не сте усетили, че се задава буря. Това се случва непрекъснато. Особено тук.
Джордж направи гневен жест.
— Сигурно. Сега можем да открием изнасилвача, но как, по дяволите, можеш да си върнеш девствеността? Щом е станало, край. Той обаче го начука на инвеститорите ми. Тези хора дойдоха при мен. Те ми се довериха.
Райън се възхити на обобщението. Ето как би трябвало да разсъждават хората в бранша.
— С други думи, какво ще правим сега?
Грант и Уинстън се спогледаха.
— Не сме измислили.
— Е, дотук вие се справяте по-добре от ФБР и Комисията за застраховки и ценни книжа. Знаете ли, дори не си направих труда да проверя как се е отразило всичко на моя пакет.
— Десетте ви процента в „Силиконова алхимия“ няма да пострадат. Погледнато в перспектива — поясни Уинстън, — новите комуникационни техники винаги преуспяват, а те имат няколко нови джаджи.
— Добре, уредихме въпроса за момента. — Фидлър се присъедини пак към групата. — Всички европейски пазари са затворени, точно както при нас, докато не подредим нещата.
Уинстън вдигна очи.
— Това означава само, че има страхотно наводнение и вие правите насипа все по-висок. И ако торбите ви с пясък се свършат, преди да се изчерпи водата от реката, то щом загубите контрол, щетите просто ще са по-тежки.
— Всички очакваме предложения, господин Уинстън — каза внимателно Фидлър.
Отговорът на Джордж бе в същия тон:
— Сър, истината е, че според мен до този момент вие вършите всичко правилно. Просто не виждам изход.
— Нито пък ние — отбеляза председателят на управителния съвет на Федералния резерв.
Райън стана.
— Господа, мисля, че засега трябва да уведомим президента.
— Колко интересна идея — рече Ямата. Съзнаваше, че пи прекалено много. Съзнаваше също, че се разтапя от дълбокото удоволствие, че осъществи сигурно най-амбициозния финансов гамбит в историята. Усети, че егото му започва да достига максимални измерения от… Откога? Дори при завоюването на президентското място в конгломерата му не изпита такова задоволство. Той разгроми цяла нация и промени курса на своята и все пак дори не се бе замислял за някаква обществена длъжност. „А защо не?“ — запита се. Защото такъв пост винаги е бил за по-низшестоящите.
— Засега, Ямата-сан, Сайпан ще има местен губернатор. Ще проведем избори с международни наблюдатели. Нужен ни е кандидат — подхвърли служителят на външно министерство. — Трябва да бъде човек с тежест. Би било полезно да е някой, с когото Гото-сан се познава и поддържа приятелски отношения, а също да има интереси тук. Моля ви само да си помислите.