Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Новините от Тихия океан оставаха без промяна, ала картината се изясняваше. „Джон Стенис“ щеше да стигне в Пърл Харбър рано, но на „Ентърпрайс“ щеше да му е нужно повече от очакваното време. Нямаше признаци за японски преследвачи. Хубаво. Издирването на ядрените оръжия беше в ход, обаче без резултати, в което нямаше нищо чудно. Райън никога не бе стъпвал в Япония и съжаляваше за този пропуск. Единствените му пресни познания бяха от спътникови снимки. През зимните месеци, когато небето над страната беше необичайно ясно, Националната разузнавателна служба всъщност използва тази държава (както и други), за да настрои обикалящите в орбита камери, и той си спомняше елегантността на симетрично подредените градини. Останалите му познания за Япония бяха от исторически източници. Ала какво струваха тези познания сега? Историята и икономиката бяха странна интимна двойка, нали?
След обичайните целувки Кати и децата излязоха и съвсем скоро Джак се озова в служебната си кола, на път за Вашингтон. Можеше да се утеши само с факта, че пътят бе по-кратък, отколкото при предното пътуване до Ленгли.
— Би трябвало поне да си отпочинете — подхвърли Робъртън. Никога не би говорил толкова много с една политическа фигура, но с този човек се чувстваше някак си много по-спокойно. При Райън нямаше никакво надуване.
— Сигурно. Все пак проблемите не са изчезнали.
— Уолстрийт продължава ли да е номер едно?
— Да. — След като заключи поверителните документи, той се загледа в летящата край тях природа. — Едва сега започвам да осъзнавам, че това може да срине целия свят. Европейците се опитват да продадат облигациите си. Никой не купува. Днес икономическата паника може да започне там. Ликвидността ни е блокирана, а тяхната до голяма степен опира до нашите съкровищни бонове.
— Ликвидност означава пари в наличност, нали? — Робъртън смени платното и даде газ. Номерата на колата му предупреждаваха ченгетата да го оставят на мира.
— Правилно. Хубаво нещо са парите в брой. Добре е да ги имаш, когато ти стане нервно… А хората се изнервят, именно защото не могат да си ги получат.
— Да не би да говорите за 1929, доктор Райън? Искам да кажа, толкова ли е зле?
Джак погледна телохранителя си.
— Възможно е. Освен ако не успеят да оправят бъркотията с регистрите в Ню Йорк… Все едно ръцете ти да са вързани и да се биеш или да седиш на маса с картоиграчи и да нямаш пари: ако не можеш да играеш, просто си седиш. По дяволите! — Райън поклати глава. — Просто никога досега не се е случвало и на дилърите също никак не им харесва.
— Как е възможно толкова умни хора така да се панират?
— Какво искаш да кажеш?
— Какво е откраднато? Никой не е взривил монетния двор — изсмя се той, — иначе случаят щеше да е наш!
Райън успя да се усмихне.
— Цялата лекция ли искаш?
Пол разпери ръце над волана.
— Дипломата ми е по психология, не по икономика.
Отговорът го изненада.
— Идеално. Това улеснява нещата.
Същото безпокойство цареше в Европа. Точно преди обед бе свикано съвещание за главните банкери на Германия, Великобритания и Франция, от което не излезе почти нищо повече от една многоезикова бъркотия на тема какво да се прави. Изминалите години на възстановяване на страните от Източна Европа подложи на огромно напрежение икономиките на тези от Западна Европа, които фактически плащаха сметката на две поколения, живели в икономически хаос. За да се подсигурят срещу произтичаща от това нестабилност на собствените им валути, те закупиха долари и американски съкровищни бонове. Шокиращите събития в Америка доведоха до един ден с вяла активност и при ниски цени, но нямаше нищо ужасно драстично. Всичко обаче се промени, след като последният купувач закупи с отстъпка последния портфейл американски съкровищни бонове (за някои цифрата бе просто прекалено изгодна) с пари, взети от ликвидация на ценни книжа. Този купувач вече си мислеше, че е направил грешка, и се проклинаше, че отново се е озовал на опашката на тенденцията вместо в челото й. В десет и тридесет сутринта местно време парижката борса сложи началото на рязък спад и в рамките на един час европейските икономически коментатори вече говореха за ефекта на доминото, тъй като същото ставаше на всеки пазар във всеки финансов център. Забелязаха също, че централните банки опитваха същия номер, който пробва американската Банка на федералния резерв предния ден. Не че идеята беше лоша. Просто такива номера минаваха само веднъж и сега европейските инвеститори не се хващаха. Те се отърваваха от всичко. Почувства се облекчение, когато хората започнаха да купуват акции на абсурдно ниски цени и бяха даже благодарни, че покупките се правеха в йени, защото йената възвръщаше силните си позиции — единствената светлина на международната финансова сцена.