Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Джордж, често ли сте ходили там? — попита Райън, най-вече за да извлече информация за другите.
— През последните пет години ли? Май се пада средно по веднъж на месец. Внуците ми ще се възползват от последните полети на моя често летящ самолет.
— Често ли сте се срещали с хора от тамошното правителство?
Уинстън вдигна рамене.
— Те са навсякъде, но не са от голямо значение.
— Защо? — поинтересува се президентът.
— Сър, положението е следното: там има може би двадесет или тридесет човека, които в действителност ръководят нещата, разбирате ли? Ямата е най-голямата риба в езерото. Министерството на международната търговия и промишлеността е допирната точка между големите клечки в корпоративната дейност и правителството. Не забравяйте също начина, по който те сами подготвят почвата с подбрани служители, а това го правят постоянно. Това е едно от нещата, с които Ямата обичаше да се перчи, докато водеше преговори с мен за компанията ми. На един прием имаше двама министри и групичка депутати, и всички направо си изцапаха устата да му целуват задника. — Уинстън си спомни, че тогава сметна поведението им за подобаващо на подбрани служители. Сега не бе толкова сигурен.
— Доколко мога да говоря свободно? — попита Джак. — Може би се нуждаем от интуицията им.
За това се погрижи Дърлинг:
— Господин Уинстън, можете ли добре да пазите тайна?
Инвеститорът се изкикоти от сърце.
— Стига да не е поверителна финансова информация, става ли? Никога не съм имал разправии с Комисията за застраховки и ценни книжа и не искам да започвам такива.
— Тази ще е по-скоро към закона за шпионажа. Ние сме във война с Япония. Те потопиха две наши подводници и осакатиха два самолетоносача — каза Райън и атмосферата в кабинета се промени значително.
— Сериозно ли говорите? — попита Уинстън.
— А сериозна ли е смъртта на двеста и петдесет моряци, екипажите на американските подводници „Ашвил“ и „Шарлот“? Те завзеха и Марианските острови. Все още не знаем дали сме в състояние да си ги върнем. В Япония има повече от десет хиляди американски граждани, които са потенциални заложници, плюс населението на островите, плюс военният личен състав, задържан от японците.
— Но медиите…
— Колкото и да е удивително, още не са в течение — поясни Джак. — Вероятно положението е прекалено откачено.
— О! — След още секунда Уинстън схвана. — Разбиват икономиката ни и вече нямаме политическата решителност да… Някой опитвал ли е подобно нещо досега?
Съветникът по националната сигурност поклати глава.
— Поне аз не зная такъв случай.
— Обаче истинската заплаха за нас е… ей този проблем. Този мръсник — подхвърли Джордж.
— Как да го разрешим, господин Уинстън? — запита го президентът.
— Не зная. Номерът с Депозитното контролно дружество е великолепен. Икономическият туш беше доста хитър, ала министър Фидлър би могъл ловко да се измъкне от него с помощта ни. Без регистри обаче всичко се парализира. Имам брат, който е лекар, и веднъж той ми каза…
При тези думи очите на Райън така се изцъклиха, че едва не изскочиха от очните кухини, и той престана да слуша. Защо това му се струваше важно?
— Разчетът на времето пристигна снощи — казваше в момента председателят на Федералния резервен фонд. — Трябва им седмица. Ала в действителност не разполагаме с толкова. Днес следобед ще се срещнем с шефовете на всички големи търговски къщи. Ще се опитаме да…
„Проблемът е, че няма никакви записи, Джак! Всичко е замразено, защото няма никакви записки, които да покажат на хората какво притежават, колко пари са…“
— Европа също е парализирана…
Сега говореше Фидлър, а Райън се взираше в килима. Сетне той вдигна очи:
— Не го ли запишеш, никога не се е случило. — Разговорът в залата спря и Джак осъзна, че със същия успех би могъл да каже: „Пастелът е пурпурен.“
— Моля? — запита председателят на Федералния резерв.
— Жена ми, тя така казва. „Не го ли запишеш, значи никога не се е случило.“ — Той се огледа. Те продължаваха да не загряват, което не бе толкова чудно, тъй като сам той все още развиваше идеята. — Тя също е доктор, Джордж, в болницата „Хопкинс“, все носи онова проклето тефтерче у себе си и винаги се заковава на място, за да го извади и да си запише нещо, понеже не вярва на паметта си.
— Брат ми е същият. Използва една от онези електронни джаджи — рече Уинстън. После очите му се разфокусираха. — Продължавайте.
— Няма никакви записки, никакви наистина официални регистри за която и да е от сделките, нали?
Отговори му Фидлър: