Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Това бе добрата новина. Лошото беше, че всеки отделен кадър трябваше да се проучи от екип от специалисти, един по един; че се налагаше всяка нередност или странност да бъде изследвана повторно и класифицирана; че нужното време въпреки или всъщност поради спешността на задачата бе огромно. Аналитици от ЦРУ, Националната разузнавателна служба и Центъра за разузнавателни и кризисни анализи бяха събрани заедно за целта — да търсят двадесет дупки в земята, без да знаят нищичко, освен че отделните дупки не могат да бъдат по-малки от пет метра в диаметър. Можеше да е една голяма двадесетчленна група или да има двадесет отделни и разположени на голямо разстояние една от друга дупки. Всички бяха съгласни, че първата им задача е да изградят нов образ на цялата дължина на стандартните релси. Времето и разположените под ъгъл камери пречеха за част от замисъла и сега, на третия ден от претърсването, двадесет процента от нужните картографски нанасяния все още не бяха направени. Вече бяха набелязани тридесет потенциални местонахождения за по-нататъшно подробно изследване, извършвано чрез нови спътникови снимки при малко по-различен интензитет на светлината и от ъгъл, който щеше да позволи стереооптична перспектива и допълнително компютърно увеличение. Хората от аналитичния екип пак споменаваха издирването на ракетите „Скъд“ през 1991 година. Споменът не беше приятен за тях. Въпреки че извлякоха много поуки, основната бе следната: в действителност съвсем не е толкова трудно да скриеш един, десет, двадесет или дори сто сравнително малки предмета в границите на една държава, даже тя да е открита и изключително равнинна. А Япония не беше нито едното, нито другото. Предвид обстоятелствата откриването на всичките ракети бе почти невъзможно. Ала все пак трябваше да опитат.
Беше единадесет часът вечерта и за момента бе приключил със задълженията към прадедите си. Те никога нямаше да бъдат изпълнени докрай, ала обещанията, които даде пред духовете им преди толкова години, вече бяха осъществени. Територията, била японско владение по време на раждането му, сега отново принадлежеше на Япония. Земята, която някога принадлежеше на семейството му, сега пак бе негова. Нацията, унижила родината му и убила семейството му, най-сетне сама беше унизена, като нещата щяха да се запазят такива дълго, много дълго време. Достатъчно дълго, че страната му да утвърди най-после мястото си сред великите нации в света.
Всъщност щеше да е дори по-велика, отколкото планираше. Достатъчно бе само да погледне финансовите доклади, пристигащи в хотелския му апартамент чрез факса. Финансовата паника, която лично планира и породи, сега се прехвърляше оттатък Атлантическия океан. „Колко странно, че не го предвидих“ — помисли си той. Сложните финансови маневри внезапно осигуриха на японските банки и фирми много пари в брой, а останалите дзайбацу се вкопчиха във възможността, за да закупят европейски ценни книжа за себе си и за компаниите си. Те щяха да увеличат националното си богатство, да подобрят позицията си в различните европейски икономики, а и в очите на обществеността щеше да изглежда, че се притичват на помощ на други държави. Ямата реши, че Япония щеше да насочи част от усилията си, за да помогне на Европа да излезе от затруднението. В края на краищата родината му се нуждаеше от пазари, пък след внезапното нарастване на частните им компании, притежавани от японци, сега европейските политици може би щяха да се вслушват по-внимателно в предложенията им. „Не е много сигурно, но е възможно“ — каза си. Нещото, което определено щеше да ги накара да се вслушат, беше силата. Япония принуждаваше Америка да сведе засрамено очи. САЩ никога нямаше да успеят да се противопоставят на родината му, не и с объркана икономика, беззъба войска и политически опетнен президент. Освен това бяха в година на избори. Ямата си помисли, че най-добрата стратегия е да посееш раздор в дома на врага си. Ето какво стори той, като предприе онзи ход, за който тъпите военни просто не се сетиха през 1941, когато завлякоха страната по пътя на разрухата.
— И така — обърна се Ямата към домакина си, — с какво мога да ви бъда полезен?
— Ямата-сан, както знаете, ние ще проведем избори за местен губернатор. — Бюрократът наля в чашката силно и хубаво шотландско уиски. — Вие сте земевладелец, и то от няколко месеца. Имате също търговски интереси тук. Струва ми се, че може да се окажете идеалният човек за поста.