Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Нима искате — каза Робъртън и отвори вратата към Западното крило, — нима искате да ми кажете, че толкова сме я оплескали?
— Пол, мислиш ли се за интелигентен? — попита го, Джак. Въпросът стресна малко тайния агент.
— Да, защо?
— Тогава защо приемаш, че всички други са по-умни от теб? Не са, Пол. Имат различна професия, но нещата не опират до акъла. Всичко е образование и опит. Тези хора бъкел не разбират от това как се води криминално следствие. Нито пък аз. Всяка трудна работа изисква ум, Пол. Не можеш обаче да разбираш от всичко. Както и да е, позволи ми последно изречение. Не, те изобщо не са по-умни от теб, а може би и са по-глупави. Просто тяхната работа е да направляват финансовите пазари, а твоята е да правиш нещо друго.
— Божичко! — промълви Робъртън и се раздели с Райън пред вратата на кабинета му.
Докато влизаше, секретарката му връчи цял наръч бележки. На едната пишеше „Спешно!“ и Райън набра номера.
— Вие ли сте, Райън?
— Точно така, господин Уинстън. Искате да се видим. Кога? — попита той, докато отваряше куфарчето си и изваждаше секретните документи.
— Когато и да е, от деветдесет минути нататък. Долу ме чака кола, сетне един „Гълфстрийм“ с включени мотори и друга кола, която е на националното летище в окръг Колумбия. — Гласът му издаваше останалото. Въпросът бе спешен и адски сериозен. Като капак идваше репутацията на Уинстън.
— Предполагам, че става дума за миналия петък.
— Именно.
— Защо избрахте мен, а не министър Фидлър? — почуди се Райън.
— Вие сте работили там. Той не е. Ако искате той да поеме въпроса, хубаво. Ще го схване. Моето мнение е, че вие ще го схванете по-бързо. Следихте ли финансовите новини тази сутрин?
— Изглежда, на Европа започва да й избива чивията.
— И тепърва ще се влошава — рече Уинстън.
Джак знаеше, че той вероятно е прав.
— Знаете ли как да оправите нещата? — Той почти чуваше как главата на събеседника му се поклаща гневно и възмутено.
— Де да знаех. Но може би мога да ви кажа какво всъщност се случи.
— Ще дам инструкции. Елате веднага, щом можете. Кажете на шофьора да спре на Западната алея. Униформените пазачи на портала ще ви очакват.
— Благодаря за разбирането, доктор Райън.
Линията замря и Джак се запита кога ли за последен път Джордж Уинстън е казал тези думи на някого. Сетне се залови за предвидената за деня работа.
Единственото хубаво нещо бе, че вагоните, използвани за транспортиране на ракетоносителите Н-11 от монтажния завод до неизвестно къде, бяха със стандартна ширина. Те се движеха по едва около осем процента от японските железопътни релси и нещо повече: различаваха се на спътникови снимки. Централното разузнавателно управление събираше информация, по-голямата част от която никога не би имала практическо приложение и въпреки всички книги и филми, твърдящи противното, то я получаваше предимно от общодостъпни материали. Трябваше само да намериш железопътна карта на Япония, за да видиш къде са разположени всички релси със стандартна ширина и да започнеш оттам, ала сега имаше над три хиляди и двеста такива линии, времето над страната не винаги беше ясно, пък и спътниците не винаги бяха точно отгоре, за да има по-добра видимост към долините, осеяли тази държава, която се състоеше предимно от вулканични планини.
Задачата обаче не бе чужда на Управлението. Руснаците със своя талант и мания да прикриват всичко научиха аналитиците от ЦРУ след доста горчив опит най-напред да проверяват малко вероятните места. Една открита равнина например беше вероятно място, лесно достъпно, удобно за строеж, поддръжка и защита. Точно така постъпи Америка през шестдесетте, като погрешно се осланяше на надеждата, че ракетите никога няма да станат достатъчно прецизни, та да улучват такива малки, неравни мишени. Япония сигурно се бе поучила от грешката. Следователно аналитиците трябваше да търсят мъчно достъпни райони — гори, долини, хълмове — и този подбор гарантираше, че задачата ще изисква време. В орбита бяха два модернизират ни фотоспътника КН-11 и един сателит за радарни картини КН-12. Първите можеха да анализират предмети с минималните размери на кутия цигари. Последният възпроизвеждаше монохромна картина с далеч по-малка възможност за анализ, но можеше да снима през облаци и при благоприятни обстоятелства направо да прониква през земята до дълбочина цели десет метра. Всъщност бяха го разработили с цел определяне местонахождението на иначе невидими съветски ракетни силози и замаскирани по подобен начин съоръжения.