Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Не. Депозитното контролно дружество претърпя пълен крах. И както току-що казах, ще са нужни…
— Остави. Не разполагаме с нужното време, нали?
Въпросът потисна отново министъра на финансите.
— Не, не можем да го спрем.
— Разбира се, че можем. — Джак се обърна към Джордж: — Нали така?
Президентът Дърлинг следеше накъсаната словесна престрелка като зрител на партия тенис и от напрегнатата ситуация един от бушоните му гръмна.
— За какво, по дяволите, говорите?
Райън вече почти беше оформил идеята. Той се обърна към президента:
— Сър, съвсем просто е. Заявяваме, че това никога не се е случило. Казваме, че след петък на обед борсите просто са престанали да функционират. Сега, можем ли да им пробутаме това? — попита Джак, ала не даде никому възможност да отговори. — Защо не? Защо да не можем да го пробутаме? Няма никакви записи, които да докажат, че не сме прави. Никой не може да докаже, че е имало и една сделка от дванадесет на обед нататък, така ли е?
— След купищата пари, които всички загубиха — допълни Уинстън, чийто ум бързо наваксваше, — предложението съвсем няма да е толкова непривлекателно. Заявявате, че ще започнем наново… да речем, от петък, може би петък следобед… Просто ще заличим миналата междувременно седмица, нали така?
— Но никой няма да се хване — възрази председателят.
— Грешите. — Джордж поклати глава. — Райън налучка нещо. Първо на първо, те са принудени да го приемат. Не можеш да сключиш сделка, тоест не можеш да осъществиш такава без документация. Така че никой не може да докаже, че е направил каквото и да било, без да изчака възстановяването на записите на ДКД. Второ, повечето хора останаха с празни джобове — институции, банки, всички. Всеки ще иска втора възможност. О, ще се хванат и още как, приятелче! Марк?
— Да се качим в машина на времето и да повторим петъка отначало? — Отначало смехът на Грант беше зловещ. Сетне се промени. — Къде трябва да подпишем?
— Не можем да постъпим така с всичко, поне не с всички сделки — възрази председателят на Федералния резервен фонд.
— Така е, не можем — съгласи се Уинстън. — Международните сделки със съкровищни бонове бяха извън контрола ни. Онова, което можем да сторим обаче, е да свикаме съвещание с европейските банки, да им покажем какво се е случило и после заедно с тях…
Сега се включи и Фидлър:
— Да! Правят дъмпинг на йената и купуват долари. Парите ни възвръщат позициите си, а техните се обезценяват. Тогава другите азиатски банки ще се замислят дали да не обърнат поетия курс. Мисля, че централните европейски банки ще ни сътрудничат.
— Ще трябва да поддържате сконтовия процент висок — каза Уинстън. — Това ще ни оскубе малко, но е хиляда пъти по-добре от алтернативата. Задържате процента висок, за да може хората да престанат да се освобождават от съкровищни бонове. Искаме да предизвикаме отдръпване от йената, точно както те постъпиха с нас. На европейците ходът ще им хареса, понеже той ще ограничи възможностите на японците да реализират голяма печалба от книжата си, както започна да става вчера. — Той стана от стола си и закрачи из кабинета, както бе навикнал. Не знаеше, че нарушава протокола на Белия дом, а и президентът не искаше да го прекъсва, макар че двамата тайни агенти в залата следяха отблизо финансиста. Явно си блъскаше ума над сценария, търсеше пролуки и недостатъци. Минаха около две минути, през които всички чакаха преценката му. След това той вдигна глава. — Доктор Райън, ако някога пак решите да станете обикновен гражданин, обадете ми се. Господа, планът наистина ще подейства. Истинско безумие е, но може би това е в наша полза.
— Тогава какво ще стане в петък? — попита Джак.
— Пазарът ще се сгромоляса — отвърна Грант.
— Какво му е хубавото на това? — запита президентът.
— Хубавото, сър — продължи Грант, — е, че тогава пазарът ще скочи нагоре след около двеста пункта падане и ще затвори… Хм, ще затвори при инфлация от стотина, може би и по-малко. Следващия понеделник всички ще затаят дъх. Някои хора се ослушват за изгодни сделки. Повечето сигурно са все още нервни. Той се срива отново, може би накрая е направо в застой след инфлация от най-много още петдесет пункта. През останалата част от седмицата нещата се уталожват. Да речем, до следващия петък пазарът ще се е стабилизирал пак до процент, процент и половина под равнището му от онзи петък на обед. Сривът не може да не стане и причините са маневрите, които държавата трябва да прави със сконтовия процент, ала на Уолстрийт сме свикнали с това. — Единствено Уинстън оцени напълно иронията на факта, че Грант беше почти изцяло прав. Самият той едва ли би могъл да се справи по-добре. — В крайна сметка всичко се оказва едно продължително хълцане, но нищо повече.