Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Айез Седай затича към нея веднага щом Ролан я остави.
— Къде е? — попита нетърпеливо Галина и я сграбчи за ръката. — Кажи ми! Знам, че си я взела. Трябва да е у теб! — Гласът й бе почти умолителен. Дресировката на Терава беше разбила прословутата айез-седайска сдържаност.
Файле дръпна ръката си.
— Първо ми повтори, че ще вземеш със себе си мен и приятелите ми, когато си заминеш. Кажи ми го точно. И ми кажи кога ще тръгнеш.
— Не смей да ми говориш така — изсъска Галина.
Искри засвятката пред очите на Файле, преди да осъзнае, че й бяха ударили шамар. Само се изненада, щом и тя зашлеви Галина толкова силно, че я накара да залитне. Сдържа се да притисне с длан зачервената си страна, но Галина потърка бузата си, ококорила стъпи-сано очи. Файле се вцепени — очакваше да я ударят със Силата или нещо още по-лошо, но не последва нищо. Някои от минаващите наоколо гай-шайн ги зяпваха, но никой не се спираше, нито забавяше. Всяко струпване на гай-шайн щеше да привлече вниманието на Шайдо и да последват наказания за всички.
— Кажи го — повтори Файле.
— Ще отведа тебе и приятелките ти — буквално изръмжа Галина. — Заминавам утре. Ако е у теб. Ако не, до един час Севанна ще разбере коя си! — Е, това поне беше казано точно.
— Скрита е в града. Отивам да ти я донеса.
Но щом се обърна, Галина отново я стисна за ръката. Очите на Айез Седай зашариха и тя заговори тихо, изведнъж уплашена, че някой може да чуе.
— Не. Няма да рискувам някой да види. Ще ми я дадеш утре сутринта. В града. Ще се срещнем там. В южния край на града. Ще отбележа къщата. С червена кърпа.
Файле примигна. Южната половина на Малден беше просто изгоряла коруба.
— Защо там? — попита тя невярващо.
— Защото никой не ходи там, глупачко! Защото там никой няма да ни види! — Очите й продължаваха да шарят. — Утре рано сутринта. Провалиш ли ме, ще съжаляваш! — Надигна отново поли и заситни през тълпата.
Файле намръщено се загледа след нея. Сигурно трябваше да ликува, но нищо такова не изпита. Галина бе нещо необуздано, непредсказуемо. Все пак Айез Седай не можеха да лъжат. Нямаше как да се измъкне от обещанието си. А и да намереше начин да изклинчи, тя си имаше и свои планове за бягство, макар доникъде да не бяха стигнали и да бяха станали много по-опасни, отколкото в началото. При което оставаше Ролан. И неговите игри на целувки. Галина трябваше да е искрена. Трябваше.
Глава 27
Проста дървена кутия
Обедното слънце над Алтара грееше топло, макар че поривите на вятъра развяваха от време на време наметалото на Ранд. Вече от два часа стояха на билото на хълма. Грамадата тъмни облаци, плъзнали от север над синкавосивата мъгла, подсказваше, че скоро ще завали и ще захладнее. Андор беше само на няколко мили в същата посока отвъд ниските хълмове, обрасли с дъб, бор и клен. Дали и Елейн гледаше сега в дъжда в Кемлин? Той бе чак на сто и петдесет левги на изток, твърде далече за нещо повече от смътното й присъствие в тила му. Това на Авиенда в Арад Доман бе още по-смътно. Не беше предвидил, че Мъдрите ще я отведат със себе си. Все пак сред Десетките хиляди айилци щеше да е в безопасност, също както и Елейн зад стените на Кемлин. Тай’дайшар биеше с копито и мяташе глава, нетьрпелив да тръгне. Ранд го потупа по врата. Жребецът можеше да стигне границата за по-малко от час, ала днес пътят им бе на запад. Къс път на запад, вече съвсем скоро.
Трябваше да впечатли хората на днешната среща и грижливо бе избрал облеклото си. Короната на мечовете обаче бе кацнала на главата му не само за да впечатли. Половината малки мечове сред широката ивица от лаврови листа с върховете надолу я правеха неудобна за носене, непрестанно напомняха за тежестта й — в злато, както и в отговорност. Връхчето на едно от лавровите листа се забиваше в темето му да му напомня, още когато я бяха направили, за битката срещу Сеанчан. Изгубена битка, след като не можеше да си позволи да губи. Тъмнозеленото му копринено палто беше извезано със злато на ръкавите, раменете и по високата яка, златна тока с формата на дракон стягаше колана за меча, а в ръката си държеше Драконовия скиптър, две стъп-ки дълго острие на копие, с дълга зелено-бяла лента под лъскавия стоманен връх. Ако Щерката на Деветте луни разпознаеше, че е сеан-чанско копие, трябваше също така да види драконите, резбовани от Девите по дръжката. Днес ръкавици не носеше. Драконовите глави със златните гриви на китките му блестяха металически под слънцето. Колкото и високо да стоеше тя сред сеанчанците, щеше да разбере пред кого стои.