Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Може би най-странни от всички бяха Дженаре, светлокожа и грубовата в сивата си рокля, извезана с червено по полите, и Каджима, суховатият тип на средна възраст, който носеше косата си като На-ришма, на две плитки със сребърни звънчета в краищата. Тя се засмя на нещо, което каза Каджима, после промърмори нещо и той на свой ред се засмя. Червена да се шегува с мъж, който може да прелива! Може би Таим бе постигнал някаква промяна към по-добро, каквото и да беше целил. А може би Ранд ал-Тор просто живееше насън. Айез Седай бяха прочути с лицемерието си. Но възможно ли беше една Червена да лицемерничи чак толкова?
Не всички днес бяха толкова дружелюбни. Тъмните очи на Аяко изглеждаха почти черни, щом погледнеше ядосано към Ранд, ала предвид това, което ставаше с един Стражник, щом загинеше неговата Айез Седай, тъмнокожата дребничка Бяла имаше основания да се страхува, че Сандомир тръгва към възможна гибел. Ашаманското обвързване в някои отношения се различаваше от стражническото, но в други си беше същото, а и никой все още не знаеше как въздейства смъртта на един Аша’ман върху жената, която е обвързал. Елза също се въсеше на Ранд, с една ръка на рамото на високия строен Феарил, все едно че беше стиснала нашийника на стражево псе и си мисли дали да го пусне. Не срещу Ранд, разбира се, но той се притесняваше за онзи, който според нея я застрашаваше. Беше я предупредил за това, а клетвите й трябваше да я задължат да се подчини, но Айез Седай можеха да намерят пролуки почти във всичко.
Мерайз говореше твърдо на Наришма, а другите й двама Стражни-ци седяха на конете си малко по-назад. Жестовете й не можеха да се сбъркат с нищо, макар да се беше навела към него, за да може да му говори тихо. Даваше му наставления за нещо. На Ранд това хич не му допадаше, но нищо не можеше да се направи. Мерайз не беше полагала никакви клетви, а и щеше да го пренебрегне, опреше ли до Страж-ниците й. Както и за почти всичко друго, впрочем.
Кацуан също наблюдаваше Ранд. Двете с Нинив си носеха всички накити тер-ангреал. Нинив много добре се стараеше да докара айезсе-дайското спокойствие. Май доста се беше упражнявала в това, откакто отпрати Лан там, където го бе отпратила. Разбира се, между кафявата и кобила и дорчото на Кацуан лежеше половин било. Нинив така и нямаше да си го признае, но Кацуан я плашеше.
Логаин се напъха между Ранд и Башийр и черният му кон затанцува неспокойно. Бе почти в същия оттенък като палтото и наметалото му.
— Слънцето вече е почти в зенита. Време ли е да се спускаме? — Почти нямаше въпросителна нотка в думите му. Ненавиждаше да изпълнява заповеди. Дори не дочака за отговор. — Сандомир! — подвикна високо. — Наришма!
Мерайз задържа Наришма за ръкава за още някои указания, преди да го остави да подкара, при което Логаин се намръщи. Потъмнелият от слънцето Наришма с черните плитки със звънчетата изглеждаше години по-млад от Ранд, макар да беше всъщност с няколко години по-голям. Яхнал червено-кафявия си кон и с гръб, изпънат като меч, той кимна на Логаин като на равен, което доведе до ново въсене. Сандомир прошепна нещо на Аяко, преди да се метне на пъструшкото си, и тя го докосна по бедрото, щом се намести в седлото. Той бе сбръчкан и с оредяваща коса, с посивяла подкастрена и намазана брада и пред него тя изглеждаше по-скоро млада, отколкото лишена от възраст. Сега Сандомир носеше на високата си яка и червено-златния дракон, и сребърния меч. Като всеки друг Аша’ман на билото, дори и Манфор. Беше повишен във Вречен съвсем наскоро, но беше един от първите, Дошли в Черната кула, още преди да има Черна кула. Повечето мъже, поставили началото с него, бяха загинали. Дори Логаин не беше отрекъл, че го заслужава.
Логаин прояви достатъчно благоразумие да не викне на Кацуан и на Нинив, но те все едно дойдоха при Ранд и застанаха от двете му страни, и всяка от двете го погледна за миг. Лицата им бяха толкова спокойни, че можеше да си мислят за всичко. Очите им се срещнаха и Нинив бързо извърна глава. Кацуан леко изсумтя. И Мин дойде, как иначе. Човек никога не бива да дава обещания в леглото. Ранд отвори уста, но тя само повдигна вежда и го погледна право в очите. Връзката се изпълни с нещо много… опасно.