Нож от блянове

— Нандера казва истината — промърмори намусено Аливия и смуши дорестия си кон, за да се доближи. Русокосата жена явно негодува-ше, че няма да отиде с него, но реакцията й, когато чу родния си говор в Тийр, направи това невъзможно. Беше си признала, че е потресена, но твърдеше, че било заради изненадата. Той обаче не можеше да си позволи риска. — Не можеш да се довериш на никого от Висшата кръв, особено на дъщеря на Императрицата, дано да живе… — Устата й се затръшна и тя съвсем ненужно приглади тъмносините си поли намръщена заради това, което за малко не бе казала. Вярваше й дотолкова, че буквално можеше да й довери живота си, но имаше твърде много дълбоко вкоренени инстинкти, за да рискува да я постави срещу жената, с която му предстоеше да се срещне. По връзката протече гняв, този път — без никакво усилие да се прикрие. Мин не обичаше да вижда Аливия близо до него.

— И на мен ми мирише на капан — каза Башийр и разхлаби извития си меч в ножницата. Беше облечен скромно, с лъскав шлем и броня, само сивото копринено палто го отличаваше от осемдесетте и един салдейци, строени на билото. Дебелите му извити надолу мустаци бяха настръхнали зад лицевата решетка на шлема. — Десет хиляди корони съм готов да дам, само да можех да разбера колко войници има тя там. И колко дамане. Тази Щерка на Деветте луни е наследничка на трона им, човече. — Беше се слисал, когато Аливия им го разкри. В Ебу Дар никой не му го беше споменал, все едно че е нещо маловажно. — Може да претендират, че контролът им стига на юг дотук, но съм готов да се обзаложа, че си има поне една малка армия, за да я пази.

— А ако нашите съгледвачи открият тази армия, можем ли да сме сигурни, че няма да ги видят? — отвърна спокойно Ранд, а Нандера изсумтя сърдито. — Не си въобразявай, че само вие имате очи — каза й той. — Ако си помислят, че се каним да ги нападнем или да я отвлечем, всичко се разпада. — Навярно точно заради това го бяха пазили в тайна. Имперската наследничка щеше да е по-изкушаваща цел от всяка друга висша благородничка. — Само продължавайте да наблюдавате, да не би те да ни изненадат. Башийр, ако всичко тръгне зле, знаеш какво да правиш. Освен това тя може да има армия, но и аз имам, при това не малка. — При тези думи Башийр бе принуден да кимне.

Освен салдейците и Девите на билото се бяха струпали Аша’ман и Айез Седай, общо двадесет и петима, група, внушителна колкото цяла малка армия. Смесили се бяха с изненадваща лекота и без много вън-шни признаци на напрежение. О, Товейн, ниската меденокожа Червена, се въсеше на Логаин, но Габрел, смуглата Кафява с тъмнозелените очи, си бъбреше с него доста дружелюбно, може би — даже кокетно. Навярно точно това бе причината за въсенето на Товейн, въпреки че неодобрението изглеждаше по-вероятно от ревността. Адриел и Курин чак се бяха прегърнали през кръста, нищо, че тя беше по-висока от доманеца Аша’ман, и красива, докато той бе грубоват и с прошарени слепоочия. Да не говорим, че беше обвързал Сивата против волята й. Белдеин, толкова нова за шала, че не се различаваше от най-простичка млада салдейка с леко дръпнатите си кафяви очи, току посягаше да погали Манфор, а той все й се усмихваше. Това, че го обвърза тя, беше стъписващо, но русокосият мъж явно нямаше нищо против. Никой от двамата не бе попитал Ранд за мнение преди обвързването.