Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Събеседникът на Швейк затропа по вратата и влезе в някакви преговори с часовоя, който телефонира в канцеларията.
След малко дойде някакъв фелдфебел и го прибра — така Швейк остана пак сам.
Като напускаше дупката, изродът посочи Швейк и с висок глас каза на фелдфебела:
— Това е мой стар приятел от Киев.
Цели двадесет и четири часа Швейк остана самотен. Хора идваха само за да му донесат ядене.
През нощта той стигна до убеждението, че руският шинел е по-топъл и по-голям от австрийския и че ако ти се случи нощем, когато спиш, някоя мишка да души ухото ти, това не е никак неприятно. На Швейк то се стори като нежен шепот насън, от който още призори по тъмно го разбудиха, като дойдоха да го вземат.
Днес Швейк не може да си представи каква беше всъщност съдебната инстанция, пред която го изправиха през оная мрачна утрин. Че това беше военнополеви съд, нямаше никакво съмнение. В състава му имаше дори и един генерал, след това полковник, майор, поручик, подпоручик, фелдфебел и някакъв пехотинец, който всъщност само палеше цигарите на останалите.
Швейк не бе и разпитван много. Майорът прояви малко по-голям интерес към него и говореше на чешки.
— Вие изменихте на императора, нали така? — излая той срещу Швейк.
— Боже мой, кога? — извика Швейк. — Аз да съм изменил на негово величество императора, нашия най-светъл монарх, за когото съм изстрадал вече толкова много?
— Оставете глупостите — каза майорът.
— Съвсем не, господин майор, да се измени на негово величество императора, не е никаква глупост. Ние, войниците, сме се клели във вярност на негово величество императора и клетвата, както пееха в театъра, изпълних като верен син народен.671
— Ето тук — каза майорът, — тук са доказателствата за вашата вина и за истината.
Той посочи една обемиста папка с книжа.
Човекът, когото бяха изпратили за компания на Швейк, беше събрал главния материал.
— Вие, значи, още не искате да си признаете? — попита майорът. — Та нали вече сам сте потвърдили, че като войник от австрийската армия доброволно сте облекли руска униформа. Питам ви за последен път: принуди ли ви някой да сторите това?
— Направих го без принуда.
— Доброволно?
— Доброволно.
— Без натиск?
— Без натиск.
— Знаете ли, че сте загубен?
Знам, в 91-ви полк сигурно вече ме търсят, но ако позволите, господин майор, малка забележка по въпроса как хората обличат доброволно чужди дрехи. През 1908 година, трябва да беше през юли месец, книговезецът Божетех от Напречна улица в Прага отишъл да се къпе в Збраслав, в стария ръкав на Бероунка. Оставил дрехите си във върбалака и много се зарадвал, когато малко по-късно при него във водата влязъл още един господин. Разбъбрали се, шегували се, пръскали се с вода и се гмуркали до вечерта. След това непознатият господин излязъл преди него, защото трябвало да иде да вечеря. Господин Божетех останал още малко във водата и после отишъл във върбалака да се облече, но вместо дрехите си намерил дрипите на някакъв скитник и една бележка:
„Дълго време се колебах: да ги взема ли — да не ги ли взема, нали така хубаво се забавлявахме във водата, затова аз откъснах една маргаритка и последното ѝ листче каза: «Да ги взема!» Затова си и разменихме дрехите с вас. Не се страхувайте да ги облечете. Обезвъшлени са още преди една седмица в околийското в Добржиш. Втори път бъдете по-внимателен по отношение на тия, с които се къпете. Във водата всеки човек прилича на депутат от народното събрание, а всъщност може да е някой убиец. И вие не знаехте с кого се къпете. Струваше си всеки случай да се изкъпе човек. Сега надвечер водата е най-хубава. Влезте още веднъж в нея, за да се поопомните.“
671
Цитат от операта „Далибор“ от Б. Сметана. — Б.пр.