За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Ще ссстане! – с ирония изрева сянката и зашлеви повторно брадавичестата глава с плаща си. Чудовището залитна. Широката му уста се препълни с кафеникава тиня. Очите му лъщяха с изкуствен блясък, създаден от някого с бедно въображение. Трипръста разплута ръка се подаде от блатото в опит да стисне края на плаща, но сянката се завъртя бясно, изплъзна се и с бръснещо движение потопи нещастния звяр в тинята.
– Едно, две, три…
Сянката се въртеше, тинята под нея кипеше и се вихреше, увличайки всичко наоколо в миниторнадо.
„Няма да се измъкне. Няма да успее за трийсет секунди. Честито отново, Дан!“
Времето изтече. Сянката се издигна, смали се и от нея лъхна хлад. Спря пред гарвана.
– С теб няма да се бия! – изграчи птицата.
– Рано е!
В дълбокото, нейде отвъд деветия кръг на ада, огнен демон плетеше мрежа от мрак и островърхи опашки. Три дръгливи дявола изпълняваха командите му. Сълзите в очите им бяха слузести, като гурелите на болен старец. Гарванът не смееше да помръдне и перце.
„Капан за сенки! Ако хванат Дан, няма да се измъкне. Мракът, опашките и дяволските сълзи… Ще си задава въпроси, а отговори ще са греховете му. Ще гори! Демонската мрежа ще го накара да си спомни всяка болка, всеки срам, докато не изпие и последната капка надежда в него. Ще бъде сразен в играта, но и съсипан отвън. Защо е избрал да е сянка?“
Кей спря поглед върху грамадния задник на демона. Разплут, обагрен в алената светлина на пламъците, той все пак не се различаваше много от човешко седалище.
„Самодоволен шишко, който си хапва бекон на закуска?! Личи си какви сме дори в страха, нали?“ Тъгата я изпълни. Никой не можеше да се скрие. Каквото и да говори, както и да се преобрази. Водачът на демона беше разбрал, че тя помага на Дан. Капанът за сенки можеше да се разкъса само от птичи клюн.
„Иска да ни победи с един удар. Да не би да не знае, че е прекалено тъп за двама като нас?“
– Убийте сянката! – изрева демонът с гласа на дет метъл вокал. Ревът избухнав стомаха на Кей. Тя излетя панически. Дан трябваше да е наоколо. Явно беше решил да нападне пръв.
Кей летеше нагоре, но не откри светлина. Беше в нечий страх, отново. Защо момчетата свързват кошмарите си единствено с демони и чудовища? Единствено с мрак?
Гарванът кацна на черен клон. Огледа се. Беше в мъртва гора от катран. Единствената светлина бе приглушеното сияние на клоните. Лъскави, гладки, като от стъкло.
„Първо да го хванат, тогава ще го измъкна!“ Кей се уплаши от мислите си. Дан не знаеше какво е видяла в очите му. Той беше тук, защото бе стигнал ръба. Пределът на възможностите си да изтърпи и понесе. Играеше, за да се изправи пред своя най-голям кошмар, като пребори страховете на другите.
„Това е идеята, но сега се дърпа. Няма да победи сам себе си, но би ли го направил заради друг? Би ли се жертвал, или очаква жертва?“
Дан не предполагаше дори че знае името му. На старта той не беше сянка. Изглеждаше като архангел без криле. Висок, изпънат, влудяващо елегантен в кожения шлифер и с разпуснатата до раменете коса.
„Гарванът!“
Може би наистина ù хрумна, като го видя.
Някой изпищя. Дълбоко под нея, крясъкът се повтори, тържествен и пронизителен.
Кей полетя натам. Този измислен ад от изкуствени сини сияния и неравни пещери, осеяни със сталактити, ù даваше спокойствие. Стомахът ù гореше, но така приятно стопляше сърцето ù този огън. Летеше към някого. Бързаше, за да принесе полза.
„Пленен архангел! Поне съм от добрите.“
Първо видя огнения демон. Рогата и ръцете му горяха във виолетови пламъци. Пищеше от задоволство, а в сиянието на пурпурната му светлина потрепваше мрежата от дяволски опашки.
Светкавица разпра стомаха ù. От тук не виждаше Дан, но знаеше, че е там.
„Дръж се, тук съм! Изгубиш ли, излизаш от играта.“
А там, навън, не можеше да го открие. Не можеше да го спаси.
„Дан!“ Тя беше прелетяла покрай ревящия демон и се шмугна в тъмното, през една от дупките на мрежата. Сянката се стресна. Дръпна се към стената и се смали. Усетила слабостта му, Кей също се присви.
„Не преминавай ръба! Не се предавай, Дан!“
– Ще те измъкна, той не ме вижда – прошепна Кей.
– Не моля зсса помощтсс – изсъска сянката. Гарванът кацна на пода. Гневното отчаяние в гласа на Дан изяде надеждата в сърцето на Кей.
„Омразата е по-добър стимул за живот от отчаянието – сети се тя. – Ще те накарам да ме мразиш! Трябва да оцелееш!“
Гарванът започна да кълве свръзката на мрежата с камъка. Беше нещо меко и вонеше на развален пластилин. Поддаваше лесно. Кей се зарадва, че Дан не слезе в ниското, за да спори с нея.