За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Самотен ли?
– Да. От дете ти остана този навик. Ти … искаше да се гушнеш в мен още като се здрависахме в началото.
– …
– Но реши да се правиш на хетеросексуален здравеняк…
– Аз съм хетеросексуален здравеняк.
– Така е – ти си самотен хетеросексуален здравеняк, който иска да се гушне в играчката си. И да стиска очи, докато бурята отмине.
– Чул си разправията ни сутринта с Мартина…
– Всички я чухме. И понеже не беше прав, цял ден се чувстваш и виновен, и самотен.
– Скарахме се за дреболия… Но всъщност проблемът е по-сложен.
– Близките хора се карат най-често за дреболии. Но те имат способността да вгорчат живота по невероятен начин. А проблемът ви не е никак сложен. Просто трябва да повярваш, че ще се справиш. Тогава и най-високата планина се превръща в хълм сред полето.
– Така ли? И какво? Ще ми помогнеш ли?
– Аз вече ти помагам. Има с кого да говориш, кой да ти намали притеснението и страховете. Другото зависи от теб.
– Значи трябва да се… извиня на Мартина, така ли? И… да приема нещата такива, каквито са?
– Не беше прав и го знаеш. А дали ще се извиниш е твоя работа. Но животът на двама души е като мост над два бряга. Няма начин само единият да мине по моста и да са щастливи заедно. Трябва всеки да измине своята част и най-добре ще е, ако се срещнат по средата. Честно казано, Мартина отдавна е в твоята половина на моста…
Трябваше ми време да осъзная, че алармата за събуждането звъни. Надигнах се от леглото, изключих звънеца и погледнах към мястото до себе си. Мартина не беше до мен, значи продължаваше да е сърдита. Какъв глупак бях – мълчахме цялата вечер, а вината за караницата беше моя. Само моя…
Зашляпах с босите си крака през стаята и отидох в хола. Мартина спеше на дивана, завита само с шарената ми жилетка. Погледнах лицето ù, отпуснатите ъгълчета на устата ù, детското ù носле, но продължих нататък. Трябваше да стигна до тавана, преди да се събуди.
Исках да намеря любимата си играчка – една плюшена зелена жаба, която влачех непрекъснато с мен като дете. Казвах му Жабко. Не знам как се сетих да го търся, но се събудих с тази мисъл. Щеше ми се като отвори очи, Мартина да види точно Жабко до главата си.
Разбира се, щях да се извиня за караницата, но това беше най-малкото. Всъщност, посланието на Жабко беше по-важното, а Мартина със сигурност щеше веднага да го разбере.
Да, исках да го остави… Детето… Детето ни.
Редактира: Георги Караманев
Публикации:
1. Списание „Осем“ – бр. 3/2013, 2013 г.
Сам срещу своя страх
Валентина Димова
„Дан!“ Хвана го за миг, но го изгуби. Само сянката от косата му, която се разпусна, докато отлиташе, остана в съзнанието ù. Другите бяха наоколо. Дебнеха. Не биваше никой да разбере, че са комбина.
„Дори той не го знае.“
Кей полетя към облаците. Ловците търсеха воини и чудовища, а тя избра гарван. Дан беше сразил дузина троли. Демоните и драконите, паднали в клопките му, бяха двойно повече.
„Ловък е! Може би само аз зная, че е сянка.“
Кей се засмя в себе си. Беше дошла да се избави от страховете си, а се влюби. Разбра го още като видя Дан, още когато усети как той я изпълва. Лекотата на движенията му, тежестта на погледа и цялото противоречие, всичката болка и сила, която излъчваше той, я подчиниха. Беше като събуждане от сън, но с полета от ново раждане.
Дан, с големите тъжни очи и коси, волни като вятър. Дали действително изглеждаше така, или и това беше част от страха?
Гарванът изграчи и полетя над блатото. Сребърното сияние на небето над него беше изпълнено с безразличие.
– Гра, грааа… – Птицата водеше сянката след себе си. Летеше умерено бързо, за да може да я следва.
„Дали все още си мисли, че му бягам? Следва ме, защото вярва, че не искам да го прави.“
Гарванът кръжеше над кафеникаво блатно чудовище с брадавичесто лице. Вонята из въздуха беше по-тежка от жегата, извираща от тинята. Създанието се издигаше на пластове и клокочеше с жабешката си уста.
– Гра!
Сянката нападна изневиделица. Плащът ù изплющя в лицето на чудовището. Блестеше, сякаш бе изтъкан от чиста амбиция. Дан не криеше, че иска да си тръгне като единствен победител.
„Сам на върха. Мъже!“
– Мой е, върви ссси! – изсъска сянката, когато гарванът започна да кръжи над блатната твар и да краде вниманието ù в полза на Дан.
– Ако те дръпне долу, си победен.