Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Просто ще преживееш всичко, както и другите хора — усмихна се Ерик. — Първо съпруга, сега и дете. — Той потърка брадичката си. — Чудя се какво ще стане, ако и аз се влюбя, оженя се и си имам деца.
— Е?
— Наистина не знам какво ще правя.
— И ти си ми един помощник!
Ерик постави ръка на рамото на Ру.
— Мисля, че все пак мога да те посъветвам едно нещо. Ако се случи нещо подобно, бих се запитал: „А какво би направил Мило на мое място?“
Ру помисли за момент, после се усмихна.
— Той е най-добрият баща, когото съм виждал, особено по начина, по който се отнасяше с Розалин и с теб, когато бяхте деца.
— Така си представям нещата — додаде Ерик. — Ако започна да се притеснявам, просто ще се помъча да си спомня какво би направил Мило и ще се опитам да направя същото.
Лицето на Ру светна, като че ли тези думи изясниха бъдещето му като баща.
— Е, сега мога да му ударя още една глътка вода.
— Спокойно, Ру — засмя се приятелят му. — Ще мине доста време, за да се възстановиш от тази нощ.
Закрачиха обратно към каруцата.
— А защо ти наредиха да охраняваш стоката? — полюбопитства Ру.
— И аз се питах — отвърна Ерик. — В двореца нещата са наред, но принцът смята, че тази пратка се нуждае от специална охрана, а и аз не съм се мяркал вкъщи вече година.
— Цяла година ли мина? — примигна Ру.
— По този начин може да направим две посещения — каза приятелят му. — Едно късо на отиване, а може би цял ден на връщане.
— Да де. Там са майка ти, Натан, Мило и Розалин. И приятелите ти.
— Ти също имаш приятели — каза Ерик.
— Чудя се как ли я кара Гуен? — подсмихна се Ру.
— Сега си женен мъж, Ру — намръщи се Ерик.
Ру бръкна в сандъка под капрата, измъкна торба с провизии, отчупи парче хляб и задъвка бавно, като отпиваше по глътка вода. После каза:
— Не съм чак толкова женен.
Ерик се намръщи. Приятелят му го хвана за ръката.
— Искам да кажа, че не се чувствам толкова обвързан, за да не мога да се държа възпитано със стари приятели просто защото са жени.
— Наистина ли имаш това предвид?
— Всичко е готово — викна Дънкан откъм поляната.
Ру се качи на капрата и каза:
— Добре, да потегляме. Херцогът на Саладор очаква този товар и ще получим допълнително възнаграждение, ако сме достатъчно бързи.
Пътуваха спокойно. На два пъти присъствието на конната стража на Ерик ускоряваше проверките и спестяваше на Ру ценни часове. Посещението в Рейвънсбърг мина набързо — изтрополиха в двора на хана на Мило след залез-слънце и потеглиха преди разсъмване, без да успеят да видят Розалин и семейството й. Ерик обеща на майка си, че ще постои повечко на връщане.
Местните стражи в Даркмоор може и да познаха Ерик или Ру, но не казаха нищо. И все пак Ру се почувства по-спокоен чак когато градът остана зад тях.
Като дете бе придружавал баща си в пътуванията му до Саладор само два пъти и сега разглеждаше Източните владения с очите на възрастен. Земите, през които минаваха, бяха обработвани от векове. Накъдето и да погледнеше, фермите и нивите изглеждаха подредени и красиви като на картина. Сравнени с това, Западните владения все още бяха примитивни и диви.
Един от войниците носеше триъгълен флаг, върху който беше извезан гербът на принца на Крондор. Сутринта войниците бяха навлекли върху броните си наметки без ръкави и по униформените знаци и гербовете Ру разбра, че това не са обикновени войници от града, а част от личната гвардия на принц Патрик. Зачуди се що за стока превозва, но знаеше, че никога няма да разбере.
Преминаха през града и Ру се удиви от огромните тълпи. Крондор беше столица на Западните владения, но отстъпваше по размер на всеки от градовете на изток. Саладор беше вторият по големина град в Кралството след Риланон и на Ру му беше нужен повече от час, за да промъкне колите през тълпите и да стигне двореца на херцога.
Дворецът на принца на Крондор се намираше на възвишение, издигащо се стръмно срещу пристанището. Домът на владетеля на Саладор беше на по-висок хълм, на около два километра от градския пристан. Полегатият склон на хълма водеше към централната част на града, а някъде долу се забелязваше и пристанището.
— Винаги забравям колко дяволски голям е Саладор — обади се Дънкан.
— Аз пък никога не съм знаел — рече младият търговец.
Стигнаха до двореца и Ерик се представи на дежурните стражи. Единият махна на колата да влиза в двора, а другият изтича да съобщи на херцога. Трети пазач насочи каруцата на Ру към една голяма двукрила порта, към която се издигаше широка стръмна стълба.
— Сигурно много важни личности се качват по тази стълба — отбеляза Дънкан.